— Добър ден, господа. Добър ден, мис Килбърн. Д-р Нортън, името ми е Тайтъс Смит. Вероятно не ме познавате, но затова пък аз ви познавам много добре. Изпратиха ме от музея. Моля за извинение, че не ви уведомихме предварително, но трябваше да се действа бързо. Пристигнах тук, за да проверя разходите. В Лондон биха искали да знаят причината, защо през последните три седмици разходите са нараснали направо неимоверно…
— Мисля, че сънувам — промърмори Стив изненадан. — Мистър Смит, кажете ми, моля ви, че това е само лоша шега от ваша страна. Днес наистина имам твърде много работа и не съм в настроение за такива глупости!
— Стив, моля те — предупреди го бързо Уенди. — Сигурно наистина е така, както казва той. Познавам достатъчно дълго мистър Смит, за да знам, какво те чака.
— Благодаря много за подкрепата, мис Килбърн — каза Смит със сдържана усмивка. — Д-р Нортън, ръководството на музея ме помоли да проверя, дали разходите са основателни. Тъй като престоят ми е ограничен естествено бих искал веднага да се заема с това. Моля ви, покажете ми всички данни и документи, които, надявам се, сте съхранил добре…
— Мистър Смит, надявам се, не говорите сериозно — възмути се Стив. — Не ви ли е ясно, че мис Килбърн и аз сме затънали до гуша в работата с нашите проучвания? Имате ли изобщо някаква представа какво означава това? Така че, Бог ми е свидетел, нямам време да преглеждам с вас някакви си документи!
Уенди забеляза, как Смит го наблюдава над ръба на роговите си очила.
— Мистър Нортън, трябва настоятелно да ви помоля да възприемете спрямо мен друг тон — каза той с леко раздразнение. — Мнението ви за счетоводството не ме интересува. Но, моля, имайте предвид, че бих могъл да издействам в бъдеще необходимите средства за проучванията ви да бъдат драстично намалени. Тъй като предполагам, че това няма да ви зарадва, то очаквам от вас добросъвестно сътрудничество. И така, къде са документите? Бих искал да започна веднага с проверката. Три дни ще са ми напълно достатъчни, за да мога да получа ясна представа…
— Това не може да бъде — повтори още веднъж Стивън, след като Тайтъс Смит се вмъкна в палатката, където се намираше цялата документация. — Какво търси това човече тук? Той не е с всичкия си! Като че си нямам никаква друга работа, освен да се грижа за неговите, така наречени, важни документи. Намираме се в Египет, а не и Англия. Критериите са други.
— Но той е тук, Стив — успокояваше го Уенди, като сложи ръка на рамото му. — Ще трябва да се примириш с това. Може би ти смяташ Тайтъс Смит за глупаво човече, по аз го познавам в друга светлина и знам, че трябва да се отнесеш сериозно с него. Ако поиска, той действително може да съкрати средствата за изследванията. В случай, че забележи при документите някакви пропуски, може и така да стане. Смит ще отдаде голямо значение на фактурите за всяка покупка, която си направил тук.
— Фактури — изсумтя Стив и стисна гневно юмруци. — И откъде, по дяволите, трябва да взема фактури? Ахмед купува хранителните запаси за мен и за работниците от най-близкия пазар в града. А търговците там не издават никакви фактури. Тук сме в Ориента. Това твоят главен счетоводител все още не го е осъзнал напълно…
— Моля те, не се вълнувай сега, Стив. Най-добре ще с, ако продължим работата си, както досега. Остави го псе пак да провери документацията. Той положително е достатъчно зает с това. А ние двамата трябва да продължим оттам, където спряхме.
— Имаш право, Уенди — каза след малко Стив, макар все още му беше трудно да се успокои при мисълта за този арогантен човек. — Ставам толкова раздразнителен, защото не мога да понасям такива като Смит. Но през последните седмици действително трябваше да изразходим много пари. Въпреки това, заслужаваше си. Знаеш какво откритие направихме! Но навярно е безполезно да се обяснява на този Смит. Той ще се втренчи само в цифрите си и ще се пита каква стойност има това, което намерихме и дали ще е достатъчно да се покрият разходите, които вече сме направили. Уенди, съжалявам, ако съм повишил малко тон, но с хора като Смит никога не съм се разбирал! Колко е добре, че поне ти беше тук!
Очите на Уенди засияха. Точно това искаше да чуе тя през цялото време тази сутрин. Сърцето й заби по-силно, когато разбра, че опасенията й се оказаха безпричинни. Стив не беше забравил изминалата нощ!
— Да използваме времето до обяд — каза тя, опивайки се да спре вълнението си, — за да можем да сме готови поне до известна степен, в случай, че на Смит му хрумне да те нервира с допълнителни въпроси.
Уенди не подозираше, колко беше права с това предположение!