V
Тайтъс Смит отчаяно пъхтеше, докато преглеждаше документацията, която се намираше в палатката д-р Нортън. Кошмарът на всеки счетоводител! Действително имаше опасения, че документите тук нямаше бъдат подредени надлежно в папките, както се очаква от ръководителя на един такъв важен изследователски проект. Но това, което успя да види досега, беше върхът на всичко, което беше проверявал през всичките си години работа като счетоводител. Тук наистина имаше куп папки и класификатори, в които обаче ни най-малко се намираха сметки и квитанции, които той можеше признае. Повечето бяха листчета и бележки, от които можеше да се разбере нищо. И сега възникваше въпрос какво е направил д-р Нортън със средствата, които бяха предоставени от управата на музея за проучванията. Беше ли присвоил някакви пари? Тайтъс Смит допускаше най-лошото!
Той беше човек, който разбираше от интересите някой учен толкова, колкото и от етруски гробници, а именно абсолютно нищо! Дори не му и мина мисълта, че Стив Нортън изобщо не е могъл да схване важността на тези документи, а вместо това изцяло се е съсредоточил върху работата си. Но как ли би могъл Тайтъс Смит да разбере това някога? Светът му беше ограничен и се състоеше само от сметки, които да контролира. Бе се превърнал в писарушка, който вече няма никаква връзка с реалността.
Ядосан, Тайтъс Смит хлопна последната папка и я остави настрани. След това погледна часовника си. Цели три часа се беше занимавал с това да проверява и проучва документите. И всеки път, когато се опитваше да се задълбочи в тях, се появяваше някакъв нов проблем. Направо беше отчайващо!
„Трябва да си поговоря сериозно със Стив Нортън — реши счетоводителят и стана. — Така да се стопанисва е просто недопустимо.“
Вземайки това решение, той напусна палатката. Трябваше да сложи ръка над очите си, тъй като яркото слънце го заслепи. Отново започна да се поти. Сега би било най-добре да се изкъпе с хладка вода, но педантизмът му отново надделя. Всичките му лични интереси и нужди бяха на второ място. Работата преди всичко!
— Д-р Нортън, незабавно трябва да говоря с вас!
Стив, който тъкмо се беше заел заедно с работниците да извади на бял свят първите предмети от находката, го погледна изненадано и същевременно раздразнено. Уенди, която стоеше до него, забеляза, че на челото му се появиха бръчки, които не предвещаваха нищо добро.
— Какво има, мистър Смит? — попита негодуващо Стив и даде знак на хората на Ахмед да продължат работата си. Поне тя не трябваше да бъде прекъсната — Не виждате ли, че тъкмо правим селекция на съкровищата от гробницата? Имате ли изобщо някаква представа, какви безценни предмети има там долу? Това откритие е от епохално значение. Ако не възразявате, с удоволствие бих продължил, без да бъда обезпокояван, мистър Смит…
Той твърде натъртено подчерта последните си думи. Не се изискваше голяма фантазия, за да може да се забележи, че този счетоводител е като трън в очите му.
— Д-р Нортън, може би ще бъдете така любезен да ме изслушате — каза Тайтъс Смит, потискайки с усилие гнева си. — Тъкмо се занимавах с проверка на документите за закупуването на превозното средство. Наистина, намерих нещо като договор за покупка, но в този му вид не мога да го призная. Какво направихте с парите, които ви бяха предоставени за това от управата?
— Прахосах ги безцелно и купих с тях украшения и бижута на мис Килбърн, ако искате да знаете точно! — отвърна хапливо Стив и остана доволен, когато Смит внезапно пребледня като тебешир. — С остатъка си открих сметка в Швейцария. Искате ли да разберете още нещо?
Отначало счетоводителят се замисли за малко, докато най-после разбра, че Стив искаше само да го направи смешен. Когато го осъзна, физиономията му доби заплашителен израз.
— Д-р Нортън, не можете да се държите така с мен — избухна той гневно. — Помолих ви да ми сътрудничите. Тъй като пренебрегвате това, ще намеря други начини и средства, бъдете сигурен. Мис Килбърн, както установих, вие явно сте в близки отношения с д-р Нортън. Дори твърде близки, както ми се струва. Този факт положително ще заинтригува много управата…
— Вече наистина прекалихте, мистър Смит — обърна се грубо към него Стив. — Нямам никакво желание да слушам глупостите ви. За Бога, сега ще жертвам един час и ще прегледам с вас всички документи. Удовлетворява ли ви това?
— Но, разбира се, д-р Нортън — отвърна главният счетоводител. — Да се надяваме, че един час ще е достатъчен…
— Добре — изръмжа Стив, потискайки с усилие гнева си. — Тогава да започваме най-после. Господ ми е свидетел, че си имам и друга работа…