— Ето, там — Ахмед му посочи един ръждясал варел. — Нашите водни запаси…
Смит заразглежда изпитателно и недоверчиво варела и стария черпак, който висеше отстрани. При нормални обстоятелства той не би и докоснал тези съдове, тъй като му изглеждаха твърде мръсни. Но в това извънредно положение не можеше да предявява претенции.
Въздъхна, отиде до варела и потопи черпака. Първо пое внимателно една глътчица. Водата имаше доста особен вкус, но пък беше студена и освежаваща.
Докато гребваше втори път, с крайчеца на очите си забеляза, че внезапно двама египтяни хукнаха към Ахмед, като жестикулираха лудо с ръце. Бяха много възбудени.
Смит спря да пие и се загледа към тях. Ахмед първо изслуша мълчаливо разтревожените мъже, преди да се обърне към него.
— Мисля, че веднага трябва да отидем на мястото, където моите хора са копали току-що, мистър Смит — обясни гой. — Казаха ми, че са се натъкнали на кости…
— Моля? — възкликна Тайтъс Смит и изпусна черпака във водата, когато осъзна важността на това изненадващо съобщение.
Започна трескаво да разсъждава. Д-р Нортън и мис Килбърн отсъстваха и ако успееше да нагласи ловко нещата, тогава беше възможно да си припише тази находка като своя собствена заслуга.
— Елате, мистър Смит — помоли го настоятелно Ахмед. — Вие сте единственият тук, който може да ни каже, какво да правим по-нататък.
Ахмед съзнателно използва тези думи, за да го поласкае. Разбира се, Смит не забеляза това, а действително забърза към мястото на находката. Той често си бе мечтал тайничко да направи някакво сензационно откритие, за което после да говорят всички. И сега изглеждаше така, като че стоеше съвсем близо до сбъдването на дълго бленуваната мечта.
Погледна в посоката, където сочеше Ахмед и бързо установи, че мястото, където двамата египтяни бяха копали, се намираше малко настрана от досегашните разкопки. „Там навярно все още никой не е предприемал по-задълбочени проучвания. И сега справедливата съдба иска тъкмо аз, Тайтъс Смит, да взема участие в това историческо откритие.“
Смит хвърли поглед към изкопа, дълбок около шест стъпки, в който единият от работниците продължаваше да копае с лопатата, докато другият обясняваше трескаво нещо на Ахмед.
— Какво каза той? — поиска да разбере Смит. Направо щеше да се пръсне от любопитство. — Хайде, говорете, човече!
— Каза, че д-р Нортън е възложил на него и приятеля му да търсят в непосредствена близост за други гробници — обясни Ахмед с делови тон. — Двамата случайно са попаднали на тази дупка. Но какво говоря? Вие сам трябва да я разгледате…
Смит не изчака да му повтарят. Макар че по принцип не беше от най-пъргавите, гой изведнъж се разбърза и то въпреки убийствената обедна жега. Спусна се в изкопа и с припрени жестове посочи на египтянина да се изкатери горе, за да може да огледа по-добре.
— Ахмед, тук има нещо! — извика възбудено.
Сега вече беше неудържим. Грабна лопатата и започна да копае. Не мина много време и тя се натъкна на нещо твърдо в пясъка.
Смит спря, огледа се и продължи да почиства предпазливо с ръце. Малко по-късно той изрови чифт кости и се втренчи в тях като омагьосан.
— Погледнете това, Ахмед — обърна се към египтянина, застанал на ръба на изкопа със смаян израз на лицето. — Съвсем малки кости. Изглеждат като… като на дете. Господи, и аз направих такова откритие!
— Старите документи… — продума Ахмед, дълбоко развълнуван. — Значи все пак е истина…
— Какво искате да кажете с това, Ахмед? — улови се веднага на въдицата Смит, без да подозира какво цели с това египтянинът. — Не ви разбирам.
— Преди няколко дни д-р Нортън ми разказа за старите документи от епохата на разцвета на Луксор — обясни му Ахмед. — Там ставало дума за това, че древните владетели заповядвали да убиват робите и децата им, когато сами усетели, че наближава смъртта им. По този начин вярвали, че ще имат робите си и в отвъдния свят. Изглежда, като че предположението на д-р Нортън сега ще се потвърди, мистър Смит. Разкопките тук са недвусмислено доказателство за това, както ми се струва.
— И аз ги извадих на бял свят — заекна развълнуван Тайтъс Смит, като не можеше да сдържа повече ликуването си. — Д-р Нортън ще се ококори от изненада, когато се върне!
Тайтъс Смит започна да се държи така, като че той беше ръководител на този изследователски проект. Даде указание на Ахмед да се погрижи работата на този участък да се усили. Двамата египтяни сега трябваше да копаят до изнемога, за да задоволят жаждата за слава на мършавия мъж с роговите очила.