Смит беше толкова увлечен в „работата си“, че отначало изобщо не долови шума от двигател. Едва когато той стана по-силен, той погледна нататък. Към лагера приближаваше джипът. Д-р Нортън и неговата асистентка се връщаха от града. „Тъкмо навреме, за да станат свидетели на това историческо разкритие, за което имам толкова голям принос!“
Отправи се с бързи крачки към автомобила, който току-що беше спрял пред палатките. Предчувстваше удоволствието от смаяната физиономия на д-р Нортън, когато узнае за събитията, станали по време на неговото отсъствие.
— Д-р Нортън! — възкликна запъхтян Смит и посочи възбудено към изкопа, който беше накарал да изкопаят, за да може по-бързо да изнесе на бял свят важната находка. — Случи се чудо! Трябва незабавно да дойдете с мен. Непременно трябва да ви…
— Само се успокойте, мистър Смит — рече Стив и помогна на Уенди да слезе от джипа. — Съвсем не сте на себе си! За Бога, какво се е случило? Да не сте имал проблеми с хората ми?
— Напротив! — запъхтя се Смит и нетърпеливо го задърпа за ръкава на ризата му. — Те ми оказаха голяма помощ при откритието ми!
— При откритието ви? — попита Стив недоумяващо.
— Да, робите и децата им — продължи главният счетоводител. — Господи, д-р Нортън, не разбирате ли? Ахмед ми разказа за старите документи, в които пишело, че владетелите преди смъртта си карали да умъртвят слугите им. Сега намерихме един такъв гроб. Отдалечен е на не повече от сто ярда от входа на гробницата, която вчера разкрихте. Непременно трябва да видите това. Елате с мен!
Беше толкова възбуден, че не забеляза погледите, които си размениха Стив и Уенди. Забърза нататък към мястото, където двамата мъже под ръководството на Ахмед отдаваха всички сили да изкопаят трапа още по-дълбоко.
— Тук е! — обяви той и посочи триумфиращо парчетата от кости, които лежаха пред него в пясъка. — Вгледайте се в тези останки по-добре. Това са немите свидетели на едно отдавна минало време. Как ги оценявате, на колко ли стотици години са?
Стив си даде няколко секунди време, докато стъкми отговора си. Мъчеше се да не се разсмее с цяло гърло, докато уж потънал в мисли, потриваше брадичката си.
— Е, не мога да кажа с точност това, тъй като са тук твърде отдавна, мистър Смит. Но, ако смея до някаква степен да се осланям на паметта си, то бих казал — някъде приблизително от една до две седмици…
— Една до две… какво, моля? — попита Смит, без да разбира нищо. — Д-р Нортън, правите си лоши шеги с мен.
— Наистина, мистър Смит, не знам как да ви го съобщя — започна най-после да обяснява Смит. — Но се боя, че ще трябва да поохладя малко радостта ви. Ужасно съжалявам, ако разрушавам надеждите ви, но тези кости наистина не са по-стари от една до две седмици. Искам да ви кажа също, защо с така. За нещастие вие не сте се натъкнал на никакво древно погребение, а на трапа, в който се намират кухненските ни отпадъци, мистър Смит. А те не представляват никакъв интерес за науката, сър.
Физиономията, която направи счетоводителят, възнагради Стив за всичките му ядове, които му беше причинил Тайтъс Смит досега.
VI
Над пустинята се свечеряваше. Уенди долови тъжна песен, изпълнявана от египетските работници. Беше се оттеглила в палатката си, за да поработи още малко пад записките през деня и евентуално да ги прередактира. Отнасяше се към работата си много сериозно, но някак си не можеше изцяло да се съсредоточи.
След третия опит се отказа и остави настрана документите. Стана, отиде до изхода и отметна настрани брезента. Погледна към палатката на Стив, която беше отдалечена само на няколко ярда.
Трепна, когато го видя да стои на входа й. Той също я забеляза и по лицето му премина лека усмивка.
— Е, приключи ли вече? — осведоми се Стив, като се приближи.
Уенди поклати глава.
— Опитах се, но просто не мога да се концентрирам. През цялото време мисля за други неща. Неща, които с удоволствие бих обсъдила с теб. Но досега нямаше никаква възможност за това. Стив, трябва да поговорим за нас. Дори и изследванията ти да те ангажират изцяло, не бива да пренебрегваш нашите чувства.
— Имаш право — каза той дрезгаво и я загледа право в очите. — Странно, но и аз не мога да се съсредоточа. Канех се да изследвам някои предмети, но се наложи да изоставя работата заради мислите по теб. Да си поговорим, Уенди. Трябваше да го направим много по-рано, но тъкмо тогава пък Тайтъс Смит ни се изпречи на пътя.