— Да се надяваме, че не си го засегнал много — Уенди отстъпи встрани, за да го пропусне в палатката си. — Беше твърде шокиран, като узна, какво е изровил.
— Така му се пада — ухили се Стив. — Нека да му е за урок. Да се надяваме, че ще си вземе поука от него — а именно, че не може да се постъпва така с нас.
— Къде се дяна той всъщност?
— В палатката си е, предполагам. Вероятно още виси над документите, които взе със себе си. И по-добре. Поне няма да ни пречи до края на вечерта…
Уенди погледна Уенди в очите така нежно, че по гърба й неволно пробяга тръпка. „Ето го пак — това чувство на несигурност! Това вълнение, което ме обзема всеки път, когато съм сама с него.“ А след случилото се между тях миналата нощ то беше станало още по-силно.
— Стив, днес сутринта ми се искаше да те убия — започна тя. — Беше толкова недружелюбен, че на няколко пъти се питах, дали нощес ми каза истината за отношението ти към мен. Имах усещането, че всичко беше само една игра за теб…
— Естествено, че не е така, Уенди. — Стив я взе в прегръдките си и я притисна до себе си. — Но ти знаеш каква голяма отговорност нося тук. Трябва да мисля за всичко. Съжалявам, ако си ме разбрала погрешно, не предполагах. Може би наистина поведението ми се дължи на факта, че дълго време бях сам.
— Сега вече не си, Стив Нортън — отвърна Уенди, повдигна глава и го погледна право в зениците. — Бих искала да останеш тази нощ при мен. Покажи ми, че не се лъжа в чувствата си.
В очите на Стив светна радостен блясък. Той се наведе и я целуна. Отначало само съвсем ефирно, като лек полъх на вятър. Но после целувката му бързо стана гореща. Уенди затвори очи и открехна устни, за да поеме езика му.
Отвърна му с такъв жар, вкопчила се здраво в него, сякаш не искаше да го пусне никога повече. Едва след цяла вечност устните им се отделиха.
— Люби ме, Стив… — замоли го пламенно. Чувствата, които можеше да сдържа някак си през деня, сега отново надделяха. — Покажи ми, какво съм за теб. Сега и тук!…
Преди няколко дни Уенди може би щеше да се удиви на това, с каква откровеност разкриваше съкровените си въжделения. Но междувременно тя се беше променила много. Беше станала съвсем друга жена. Жена, която държи на чувствата си и иска да ги изпита докрай.
Стив й се усмихна нежно и отново я целуна. И двамата бяха крайно възбудени. Той се зае с копчетата на блузата й, като устните му неуморно обхождаха тялото й. Голата й кожа разпали нежността му и я превърна в изгарящо го желание.
— Красива си като богиня… — промълви и загали гърдите й, чиито зърна с готовност се втвърдиха и палаво щръкнаха напред. — Все още не мога да повярвам, че ми принадлежиш…
Уенди само се усмихна. Безмълвно смъкна ципа на панталона си и го изхлузи заедно с бикините си, заставайки пред него като нимфа.
— Ела с мен в леглото… — помоли го тя и му протегна ръка.
В този миг беше самото олицетворение на съблазънта. Жена, която знаеше какво желае. С всяка фибра на тялото си, с погледа и ръцете си тя му даде да разбере, че копнее да бъде любена от него.
Стив трескаво издърпа ризата от тялото си и небрежно я захвърли на пода. Същото се случи с джинсите и слипа му, докато и той застана съвсем гол пред нея. Видът на внушително възбудената му мъжественост предизвика сладък спазъм в корема й.
Пристъпи към нея, вдигна я със силните си ръце и я понесе към леглото. В палатката гореше само една малка свещ, която придаваше на обстановката романтичен привкус — така подходящ за две души, които са готови да си дадат всичко…
Стив я положи нежно в постелята и се изтегна до нея. Загледа я в очите, докато ръцете му галеха тялото й, следвайки неотклонно контурите му. Тя се отпусна и започна да се наслаждава на радостните тръпки, които една след друга я връхлитаха. Същевременно пръстите й опипваха всеки сантиметър от мускулестия му ханш, подготвяйки го за това, което щеше да стане.
Стив покри гърдите й с целувки, а езикът му започна пъргаво да изследва тайните, чувствени места между бедрата й, докато Уенди наддаде възторжени вопли.
Тя се наслаждаваше на нежностите му със затворени очи и ги отвори пак едва когато той се наведе над нея. Разбра го и открехна бедрата си, за да го улесни. Секунди по-късно, когато го усети дълбоко в себе си, сякаш небето и земята се сляха. Тих стон се изтръгна от гърлото й. Пламъчето на свещта започна да трепка и най-накрая изгасна съвсем. Но никой от двамата не го забеляза. Те вече се намираха в буйния водовъртеж на страстта, която все повече ги унасяше — далече, далече към недостижими висини…
Стив се движеше нежно и бавно в нея. Уенди повдигна таза си и обхвана хълбоците му с крака. Ръцете й посегнаха към раменете му, като че искаше да намери опора там. Постепенно ритъмът на Стив се ускори, ставаше все по-буен. Уенди почти неистово му партнираше, забила нокти в гърдите му. Но тя все още бавеше кулминацията, тъй като искаше да се наслаждава още дълго на неописуемото чувство на опиянение.