Бързо се обърна към мястото, където Стив Нортън и асистентката му обследваха скалите.
— Д-р Нортън — извика силно и замаха като луд с ръце, за да го забележат. — Елате бързо насам! Мисля, че намерих нещо!
Уенди инстинктивно погледна нагоре, когато чу виковете му. Стив я последва.
— Какво става с него? — попита той. — Доста е възбуден…
В същия момент го чуха да крещи, че е намерил нещо. Очите на Стив блеснаха изненадано, тъй като просто не можеше да си представи, че точно Смит е в състояние да открие нещо.
Докато работниците също забележат англичанина, Уенди и Стив вече отиваха към него.
Няколко минути по-късно те достигнаха мястото, където счетоводителят беше открил цепнатината в скалите.
— Погледнете! — извика той с триумфиращ глас. — Случайно се натъкнах на това. Д-р Нортън, изглежда така, като че зад тази цепнатина се намира някаква голяма пещера. Направо идеална за някакъв скрит храм, който трябва да бъде държан в тайна от чуждите погледи…
Стив се покатери още малко нагоре и огледа пукнатината. Опита се да промуши тялото си през тесния отвор, което най-после му се удаде след големи усилия. Но древните египтяни са били къде по-дребни и по-слаби, така че този вход е бил напълно нормален за тях.
— Бъди предпазлив, Стив — извика след него Уенди. — Не знаеш какво има вътре…
— Внимавам вече — отвърна кратко той и изчезна в планинската паст.
Уенди и другите останаха навън с разтуптени сърца. Естествено, че се безпокояха за него, тъй като навлизането в такова непознато място никога не беше напълно безопасно. Изследванията на стари култови сгради бяха показали, че строителите понякога бяха вграждали умело замаскирани клопки, за да възпрепятстват похитителите. Никой не знаеше, какво евентуално можеше да се случи в храма…
Уенди тръсна глава. „Не, не трябва дори и да си помислям за нещо такова.“ Тя не обръщаше внимание на възбудения Смит, който бърбореше неспирно и многократно й разказа как е намерил пукнатината. Не изпускаше нито за миг от очи входа на предполагаемия храм в скалите.
— Елате всички вътре! — извика отвътре Стив със сподавен глас. — Трябва да видите това със собствените си очи.
Уенди събра целия си кураж и първа премина през тесния отвор, следвана от Тайтъс Смит, Ахмед и работниците, някои от които си размениха колебливи погледи.
В този проход имаше нещо толкова тайнствено, омагьосано, че религиозните египтяни изпитваха мистичен страх. Въпреки боязънта си, те вървяха напред благодарение на Ахмед, който имаше голямо влияние върху тях.
Мракът ставаше по-гъст, колкото по-навътре навлизаха. Изведнъж стана по-просторно. Скалите се раздалечиха и откриха голяма пещера, в която стъпките им звучаха странно глухо.
— Ето тук! — чу Уенди гласа на Стив и можа да различи фигурата му отсреща — призрачна като сянка. Запристъпва предпазливо — крачка след крачка.
— Ахмед! — извика Стив отново. — Нека хората ти запалят факлите! Моето джобно фенерче не ми върши работа. Непременно трябва да разгледам наоколо…
Египтяните дори не го разбраха какво цели с това. Но той беше шефът им и им плащаше да се подчиняват на заповедите му. Секунди по-късно неспокойно трепкащите пламъци на факлите осветиха пещерата.
— Това не може да бъде! — възкликна Уенди.
Тайтъс Смит не можа да сдържи вика си на изненада.
— Това е… просто величествено!
Светлината на факлите озари една гигантска статуя в другия край на пещерата, която изглеждаше необикновена и тайнствена. Тя нямаше нищо общо със статуите на богове, които бяха намерили долу в Долината на фараоните. Дали тук е действала някаква все още непозната религиозна секта? Тогава това наистина би било истинска научна сензация, тъй като досега се изхождаше от факта, че освен откритите в старите ръкописи описания, няма данни, че в тази местност са съществували други култове.
А сега изведнъж…
— Стив, но това е фантастично! — промълви Уенди, застанала плътно до него, и отново заброди с поглед из пещерата. — Огромна статуя! А ето там са олтарите. Нима това означава, че…?
— Точно така — потвърди той. — Тук, горе в планината, трябва да е съществувала някаква религиозна секта, която тайно е водила свой собствен живот в непосредствена близост до града на фараоните. А ние тръгнахме по следите и открихме храма. Всичко стана заради глинените съдове, които намерихме в гробницата. И тъкмо нови екземпляри от тях ще търсим сега.