Уенди се подпря с две ръце на корема му и ханшът й тутакси лудо запулсира.
Беше притворила клепачи и усещаше в себе си само Стив, който сега бе толкова силен, както никога преди, за да я направи неизказано щастлива. Усети кулминацията да се приближава и пожела да я изживее точно в този миг.
Изстена високо, неистово, когато тя я застигна едновременно със Стив. Изпаднала в бурния водовъртеж на чувството, Уенди вече не възприемаше нищо друго около себе си. Вкопчи се здраво в него и зашепна в ухото му:
— О, Стив, обичам те… обичам те… обичам те…
Той се надигна към нея, целуна я нежно, а след това отново се впуснаха в чувствена игра. Жаждата на телата им беше неутолима.
IX
Мъка скова сърцето на Уенди, докато стоеше заедно със Стив на летището и чакаше да извикат пасажерите да се приготвят за отвеждане към самолета. През цялото време, още от ранна утрин беше необичайно мълчалива и тъжна, макар че полагаше неимоверни усилия да не допусне да се забележи какво й е на душата. Беше изживяла със Стив една неописуемо прекрасна нощ и сега една раздяла, дори и за кратко време, й се струваше равносилна на трагедия.
Стив знаеше какво става в душата й, но се въздържаше да говори за чувствата си, тъй като не искаше да я разстройва още повече.
За да не мислят за предстоящата раздяла, двамата се погрижиха най-важните предмети от разкопките да бъдат надеждно опаковани и докарани до летището. Това беше неимоверно много работа, която не им остави много време за тях самите.
„Може би така стана по-добре“ — въздъхна мислейки за това Уенди, тъй като с всяка минута, която приближаваше отлитането на самолета, тя все повече се натъжаваше. На гърлото й беше заседнала буца, която просто не искаше да се махне. „Какъв късмет, че Смит вече се намира на борда, защото днес с бърборенето си ме дразнеше твърде много.“ Този счетоводител наистина беше нетактичен. Сякаш не забелязваше, че тя искаше да остане насаме със Стив, поне още няколко минути, преди полета. Най-после Тайтъс Смит все пак „загря“ и избърза да се качи в самолета.
— И да ми пазиш добре ценния багаж — каза Стив с шеговита усмивка. — Нали трябва да пристигне цял и невредим…
— Можеш да разчиташ на това, Стив — опита да се усмихне Уенди, въпреки че беше всичко друго, по не и весела.
Всъщност искаше да добави още нещо, но млъкна, когато дочу по високоговорителите извикването на пътниците за Лондон.
— Изглежда, че трябва да се сбогуваме. — Стив хвърли поглед към другите пътници.
— Да — отвърна Уенди и взе сака си. — Ще ми телефонираш веднага щом можеш, нали?
— Вече ти обещах това — той я помилва по косата. — Все някак ще издържиш кратката ни раздяла до моето пристигане. И аз също трябва да…
— Ах, Стив — промълви Уенди и избърса една малка сълза от окото си. — Твърдо бях решила да не плача. Но едно такова сбогуване ми причинява болка. Моля те, не се сърди, ако се разрева. Просто не мога да се удържа.
Болка прониза сърцето му, като я гледаше така да страда. Взе я в обятията си и я притисна силно към себе си, като с това искаше още един път да й покаже какво чувства към нея. След тона се наведе и я целуна много нежно.
— Тази целувка ти е за из път, да ме помниш. — Стив се откъсна от нея. — Ще бъдеш храбра, нали?
Уенди кимна мълчаливо. После бавно пусна ръката му.
— И така, доскоро… — промълви и побърза да се качи по стълбичката.
Обърна му гръб, тъй като не искаше да я види, че плаче. Сърцето й биеше лудо. Усети върху себе си любопитните погледи на останалите пътници, забелязали обляното й в сълзи лице.
Пъхна и ръката на стюардесата билета си и погледна към Стив за последен път, преди да влезе в самолета. Погледът й срещна неговия. Стив стоеше до един от огромните прозорци и й махаше с ръка. В този момент на лицето му отново беше разцъфнала същата младежка безгрижна усмивка. Както тогава, при първата им среща…
Тайтъс Смит със знаци се помъчи да привлече вниманието й. Мършавият счетоводител се беше настанил близо до крилете на самолета и ухилен й сочеше мястото до себе си.
— Ето ви най-после и вас, мис Килбърн — каза той с укорен тон. — Елате, ще взема чантата ви.
„Само това ми липсваше — въздъхна с досада Уенди. — Тоя ще ми отрови живота по време на полета. Но може би така е по-добре. Поне няма да се наложи през цялото време да мисля за раздялата. Просто трябва да се поразсея, а Тайтъс Смит е идеален за тази цел.“