Долината на фараоните наистина беше забележителност. Храм след храм бяха наредени един след друг. Към небето се извисяваха величествени статуи и изображения на богове. Колкото повече се приближаваха към историческото място, толкова повече подробности можеха да се различат. В далечината на запад, където се намираха изсечените в червеникавите скали статуи, цареше суетня.
Оттук хората изглеждаха дребни, но Уенди вече ясно можеше да види лагера от палатки, който през следващите дни щеше да бъде новото й работно място.
— Харесва ли ви? — попита Стив, забелязал вълнението й. — И с мен беше същото, когато дойдох за пръв път…
— Просто не е за вярване! — възкликна Уенди с екзалтиран поглед. — Сигурна съм, че тук ни чака доста работа. — Тя се замисли за момент, преди да продължи. — Ще ми направите една услуга, нали? Тогава заведете ме, моля ви, при д-р Нортън. Бих искала колкото се може по-скоро да се запозная с него.
— Нищо по-лесно от това — отвърна Стив и даде газ. Джипът потегли надолу по пътя право към лагера в Долината на фараоните.
Изглежда бяха забелязали пристигането им, тъй като отсреща, при палатките, се забеляза оживление. Група местни работници, които д-р Нортън навярно беше наел за сложните и уморителни разкопки, вече махаха отдалеч с ръце на Стив. Вероятно тук той беше доста популярен.
Стив намали скоростта и спря на няколко ярда от работниците. В същия момент един от тях дотича при него. Беше набит египтянин, с фес на главата.
— Здравей, Ахмед — поздрави Стив и се здрависа с него. — Има ли нещо ново?
— О, да — египтянинът закима бързо и жестикулирайки усилено, посочи към скалите. — Хората намериха там нещо, което вие трябва непременно сам да разгледате, д-р Нортън!
Уенди помисли, че не е чула правилно! Първо й се стори, че е само някакъв брътвеж, който не е разбрала, но след това осъзна, че този египтянин действително се обърна с „д-р Нортън“ към Стив!
В този момент тя изглеждаше твърде безпомощна и усети как пламтяща червенина обля цялото й лице. Ситуацията беше доста мъчителна за нея, тъй като по пътя си бе позволила забележки, които сигурно не бяха се харесали на д-р Нортън.
— Добре дошла в Долината на фараоните, мис Килбърн — рече Стив Нортън с традиционната си подигравателна усмивка на устните. — Както виждате, пред вас вече стои от плът и кръв чудатият д-р Нортън. Надявам се, че не съм чак толкова лош, колкото се говори за мен…
Уенди сведе очи. Червенината на лицето й просто не искаше да изчезне.
— Хиляди извинения, д-р Нортън — измънка с тих глас тя. — Никога не бих предположила, че точно вие сте д-р Нортън…
Стив усети колко безпомощна беше в този момент Уенди. Затова се опита да я облекчи, като махна с ръка.
— Само не се разстройвайте за това сега, мис Килбърн. Не трябва да го приемате толкова сериозно. Няма да ви изям, я. Ахмед сега ще ви покаже къде да се настаните, а след това можете най-после да се отдадете на хигиенните си навици. Може би банята съвсем не отговаря на вашите представи, но ние тук се справяме доста добре. Сега моля да ме извините, но работата ме чака.
— Не бих искала все пак… — понечи да му каже още нещо, но той веднага я прекъсна.
— Не трябва. Имахте дълго и уморително пътуване и, естествено, мога да ви разбера. Ахмед ще ви покаже палатката. Разбира се, не е от веригата „Хилтън“, но въпреки това изпълнява успешно предназначението си. А утре ще говорим за всичко останало, съгласна ли сте?
Стив Нортън се обърна и с бързи крачки тръгна към мястото, което му беше посочил Ахмед. Изглежда, като че вече напълно беше забравил за Уенди.
— Моля, елате с мен, мис Килбърн — обади се египтянинът. — И без това мистър Нортън няма никакво време повече. Той иска да разгледа находките…
Уенди кимна отчаяна. „Наистина, добре се подредих! Но откъде можех да зная, че д-р Нортън е всичко друго, но не и някакъв стар, чудат учен. Че е дяволски привлекателен мъж и вече завладя мислите ми? Сега положително той ми се присмива зад гърба!“
Без да продума, тя последва Ахмед, който взе куфарите и се насочи към една палатка, която действително нямаше луксозен вид. Брезентът й изглеждаше като че бе от времето на първата световна война и миришеше на мухъл.
— Квартирата ви, мис — каза Ахмед и й посочи с приканващ жест палатката, като че ли се касаеше за хотел пет звезди. — Починете малко. Д-р Нортън ме помоли да съм ви на разположение, в случай че имате нужда от нещо.
— Къде мога да се изкъпя тук, Ахмед? — осведоми се Уенди и забеляза смайване по лицето му. — Бих искала да се измия, разбирате ли?
— Ей там, мис. — Египтянинът се ухили и й посочи някаква дъсчена преграда от проядени от червеи греди, която беше всичко друго, но не и нещо, будещо доверие. — Там ще намерите всичко, от което имате нужда. А ако сте гладна, аз съм се погрижил в палатката ви да има нещо за ядене.