— Е, за това наистина не бива да се тревожиш. Мистър Озбърн въобще не скъпи ласкавите си думи. Щом на мен вече ми гарантира премия и повишение на заплатата, значи и теб със сигурност те чака нещо подобно. Може би скоро ще станеш богат…
— Откакто те имам, нямам нужда повече от пари, Уенди… Какво бих бил без теб? Скъпа, сега, когато чувам гласа ти, най-много бих искал да си до мен и да те държа в прегръдките си. Ще се помъча да свърша с всичко, колкото се може по-бързо. И така, очаквай ме след два, най-късно три дни.
— Ще броя всяка минута — обеща Уенди. — И така, доскоро, Стив. Обичам те…
— И аз те обичам! — погали я гласът му, преди да прекъсне връзката.
Когато Уенди остави слушалката, чувстваше се така, като че от плещите й се смъкна цяла планина. „Той също мисли за мен — иначе сигурно нямаше да се опитва многократно да ме търси! Значи наистина ме обича!“
X
Уенди се стресна, когато чу зад гърба си леко покашляне. Обърна се и погледът й срещна усмихнатото лице на директора Озбърн. Така се беше задълбочила в работата си, че изобщо не го усети, кога е влязъл в стаята.
— Добро утро, мис Килбърн — поздрави я той. — Както виждам, вече сте се захванала усърдно за работа.
— Една археоложка не може да промени навиците си, мистър Озбърн — отвърна му с усмивка и сложи настрана глинения съд, чиито знаци и надписи тъкмо се мъчеше да разгадае.
Това не беше лека задача, тъй като първо йероглифите бяха избледнели доста с годините, и второ, бяха толкова ситни, че се наложи да използва силна лупа, за да може изобщо да разчете нещо.
— Това е глинен съд от епохата на първата династия на фараоните, мистър Озбърн. На този съд и по-точно на материала, от който е направен, дължим намирането на скрития в пещерата храм. — Уенди млъкна, тъй като забеляза нещо в погледа на директора. — Но сега сигурно не сте дошъл да говорите за това с мен, нали?
Той кимна, извади от джоба на сакото си един телекс и й го подаде.
— Току-що пристигна, мис Килбърн. Изпратен е от д-р Нортън и изрично е адресиран до вас. Реших, че трябва веднага да ви го донеса. Както ще разберете от него, д-р Нортън ще се завърне един ден по-рано. Това ще ви зарадва, нали?
— Разбира се — отвърна смутено Уенди и хвърли бърз поглед на текста.
При това не забеляза, че Озбърн се подсмихваше лукаво. Той не можеше да проумее как е успяла за толкова кратко време така да задълбочи връзката си със Стив.
Зарадвана, Уенди препречете съобщението. Утре сутринта Стив пристигаше в Лондон! По-рано, отколкото се очакваше първоначално. Сърцето й затуптя лудо при мисълта, че най-после самотата й ще свърши.
— Може би би било добре, ако отидете от къщи направо на летището и да вземете с колата си д-р Нортън, мис Килбърн — предложи усмихнат Озбърн. — В края на краищата той има право да бъде посрещнат от най-близката си сътрудничка.
— Разбира се, че ще го направя — обеща Уенди, полагайки доста усилия, за да обуздае възбудата си пред него.
Той вероятно се питаше, какво ли я е прихванало, че така внезапно бе станала толкова нервна.
— Добре, значи мога да разчитам на това — директорът се цакани да си тръгва. — Предайте му, че трябва да дойде в кабинета ми колкото се може по-бързо, щом самолетът се приземи. Имам да обсъждам с него разни неща…
Уенди кимна и отново се зае с глинения съд. За разлика от преди, този път й струваше доста усилия да се съсредоточи в работата си по разчитането на надписите. Вероятно, защото непрекъснато си мислеше само за Стив. Погледна часовника на ръката си. „Да се надяваме, че този ден скоро ще свърши.“ Буквално я обхвана треска от нетърпение да се хвърли в обятията му.
Видя го да стои на вратата на спалнята и погледът му беше отправен към нея. Тя лежеше гола на леглото си и наблюдаваше как се съблича бавно. След това легна при нея. Пръстите му докосваха вече разгорещената й кожа, накараха я да потръпне конвулсивно, да настръхне цялата. Уенди се отпусна назад и затвори очи, почувствала, че той подновява ласките си. Беше едно неописуемо усещане.
Ръцете й се протегнаха към него, за да го притисне към себе си, да не го пусне никога… Внезапно фигурата на Стив започна да избледнява, да се смалява…
Уенди се стресна и неспокойно се заобръща насам-натам, докато най-накрая отвори очи.
Тревожно се огледа из стаята. Едва след няколко минути осъзна, че будилникът й я беше изтръгнал от съня, и че страстната прегръдка със Стив беше само един блян. Но какъв блян! Все още бе настръхнала цялата…