— Щом ти правя едно такова старомодно предложение за женитба, то не бива да липсва и пръстен, мила — каза Стив уж между другото. — Вземи го като знак на любовта ми и като доказателство за това, че никога вече няма да ти дам повод за ревност.
— Стив, това е… това е наистина… просто лудост! — възкликна развълнувано Уенди, хвърли се най-после в обятията му и се притисна силно към него.
Сърцето й биеше като лудо.
— Почакай само, като видиш къщата в Луксор, тогава съвсем… — продума Стив. — Да се надяваме, че скоро ще тръгнем за пустинята. Ще склоня някак директора Озбърн. В края на краищата, и в негов интерес е, ако в бъдеще останем там и работим…
— Да работим? — попита Уенди. — На кого ли ще му дойде на ум за работа в горещите пясъци на пустинята?
И му намигна дяволито.
— Моята малка, дръзка богиня… — прошепна той и я целуна нежно.
Двамата изведнъж като при пожар се разбързаха, за да останат най-после сами…