— Благодаря много, Ахмед.
Уенди се помъчи да скрие, че се чувства ужасно. Главният й проблем беше, че още първия ден не направи добро впечатление на шефа си. Дори и да не й го беше показал, Стив Нортън все пак сигурно бе взел навътре това, което му надрънка поради неосведомеността си.
Като видя, че тя няма други желания, Ахмед се обърна и тръгна към разкопките. Уенди гледа известно време след него, преди да може да се съсредоточи отново върху собствените си намерения. А това, както и преди, беше желанието й да измие от тялото си праха и потта от последните часове!
Погледна още веднъж недоверчиво старата дъсчена преграда, преди да пренесе най-после куфарите си в палатката.
„Всичко постепенно ще се оправи…“ — помисли си оптимистично.
Дъсчената преграда не само изглеждаше проядена от червеи — тя си беше такава. Уенди плъзна удивен поглед по „аксесоарите“ на банята насред пустинята: в нея имаше стар варел за вода, близо до него ръждясала кофа и емайлиран тас, който явно е преживял и по-добри времена. Всички тези неща съставляваха оборудването на египетския тоалетен възел в Долината на фараоните.
„Е, добре — помисли си Уенди с удивително спокойствие. — Този Стив Нортън не трябва да си мисли, че няма да мога да се справя с това.“
Твърдо бе решила да приеме нещата такива, каквито са и да се пренастрои за спартански начин на живот. За всеки случай, първо се огледа още един път предпазливо, дали наблизо няма някой, който може би я наблюдава в момента. В края на краищата дъсчената преграда предлагаше само оскъдна защита от любопитни погледи. Но нищо не можеше да се направи…
Уенди реши да игнорира всички несгоди и просто да се съблече. Сложи небрежно настрана тениската и панталона, а след това смъкна и миниатюрните бикини, които само с порядъчна фантазия биха могли да се нарекат бельо. Мисълта, че сега би могла да бъде наблюдавана от някого я възбуди странно. „Само като си представя, че д-р Стив Нортън може да ме види така…“
Улови се, че си мисли, колко ли хубаво би било да бъде в леглото с този мъж, да лежи в прегръдките му, да усеща силните му ръце по кожата си…
Уенди поклати глава, тъй като не можеше да си обясни по какви странни пътища тръгна изведнъж въображението й. Потопи ръка във ведрото и установи, че водата беше по-хладка, отколкото предполагаше. „Тъкмо да се освежа и да се почувствам отново като новородена.“
Тя взе таса, напълни го и започна да се сапунисва от главата до петите. Когато изми и последните следи от сапуна по тялото си, ободряващият ефект беше много добър. Взе една от хавлиените кърпи, които бе намерила в палатката и започна да се бърше. Беше така заета с това занимание, че не забеляза двете фигури, които се бяха приближили тихо до преградата и разглеждаха възхитено през дъските стройното й тяло.
Уенди тъкмо остави кърпата настрана и посегна да вземе бикините си, когато почти физически усети два чифта очи, които я пронизваха с жадни погледи. Тя така се изплаши, че изтърва гащенцата си и мигом грабна кърпата, за да се прикрие.
В този момент някакъв глас прогони двамата нахалници от преградата. На тяхно място внезапно се появи лицето на Стив Нортън.
Въпреки горещината на късния следобед, Уенди потръпна леко, тъй като Стив Нортън явно разбра, че тя е гола. Стори й се, че забеляза следа от нарастващ интерес в очите му.
— Извинете, че ви попречих на тоалета, мис Килбърн — рече той. — Но имах някакво съмнение…
Уенди преглътна и притисна кърпата още по-силно към гърдите си. Така, както стоеше пред него с хавлията, й се струваше, че изглежда като някаква глупава гъска.
— Мис Килбърн, не забравяйте, моля ви, само едно — продължи Стив. — Вие сте единствената жена в лагера и този факт със сигурност ще предизвика проблеми. Моите хора вече от седмици не са общували с жени. Начинът ви на обличане естествено ги възбужда, ако разбирате какво искам да кажа с това. Бих ви бил извънредно благодарен, ако ограничите до най-необходимото баните си и преди всичко от сутринта още да си подбирате облекло, което да е по-уместно за обстановката. Не бих желал да завъртите главите на персонала ми…
Думите му прозвучаха доста прямо и Уенди направо онемя. „Но по принцип той има право да изисква това от мен“ — помисли си тя. Можеше и сама да се сети, че в този лагер не би могла да очаква да срещне жени.
— Но какво трябва… — понечи да каже нещо за свое оправдание Уенди, но Стив Нортън я прекъсна.