Сърцето й затуптя бързо, когато хвърли поглед на ръчния си часовник и установи, че срокът от четвърт час, който Нортън й бе определил, вече беше почти изтекъл. Нахлузи сандалетите си и изхвръкна от палатката.
После с бързи крачки тръгна към скалите, където мъжете правеха разкопките. Уенди така бързаше, че не обърна никакво внимание на фантастичната утринна гледка, която се откриваше пред погледа й. Слънцето тъкмо изгряваше зад хълмовете, пламтящо като огнено кълбо и заливаше долината със златните си лъчи. Беше още твърде студено в този ранен час, но това нямаше да трае дълго. Съвсем скоро въздухът отново щеше да затрепти от маранята и да направи истинско изтезание работата на открито.
— А, ето ви и вас! — констатира Стив, който тъкмо се съсредоточаваше в купчина карти. — Моля, елате тук, Уенди. Бих искал да ви покажа нещо.
Тя го погледна удивено, тъй като неочаквано той се бе обърнал към нея на име и беше още по-изненадана, че не откри и следа от гняв по лицето му. Дори й се струваше, че неприятният инцидент преди малко изобщо не се е случил. С нищо Стив не показваше, че е в лошо настроение.
„Още по-добре“ — помисли си Уенди и побърза да се отзове на молбата му. Този ден имаше намерение да се представи в най-добрата си светлина, тъй като не искаше той още да съжалява, че се е сдобил с жена за асистентка.
— Виждате ли ето там двете статуи? — Стив й посочи към полуиздяланите в скалите изображения на богове. — Фигурите изобразяват Изис и Озирис — двамата най-могъщи богове на древните египтяни. Но това сигурно ви е известно. Сега погледнете пак рисунките и плановете, които съществуват за този град. Смятам, че тук трябва да има още една гробница, в която са били погребвани древните владетели. Подозирам, че е в някоя закътана, може би подземна пещера.
Докато стоеше така близо до него, Уенди долови мириса на тръпчивия му одеколон и внезапно усети някаква нарастваща неувереност, когато ръката му я докосна за миг. Сякаш я прониза ток и тя неволно трепна. Доста усилия й струваше да се съсредоточи върху думите му.
Уенди погледна картите, които бяха възстановени в Лондон въз основа на стари планове. Не й трябваше много време, за да ги разчете. Работата с карти и символи бяха основни неща и дейността на всеки археолог. Затова бързо схвана какво означаваха отделните знаци и изведнъж я обзе безпокойство.
— Вашето заключение е логично — каза след известно време тя и погледна нататък към скалите, където се намираха двете статуи. — Обикновено подобни статуи маркират едновременно и входа към някоя скрита гробница.
— Точно така — отбеляза Стив и посочи към групата египтяни, които под ръководството на Ахмед започваха да копаят между каменните скулптури. — Вече проучихме скалите. Нищо не сочеше към някаква плоча или скрит механизъм. Така че входът би трябвало да се намира под земята.
— Бих искала сама да видя това — заяви Уенди и веднага тръгна към мястото, където мъжете работеха.
Изследователският й инстинкт се събуди. Тя беше завладяна от мисълта, че скоро биха могли да намерят и друга гробница на фараони. Гробница, за която в пресата вече доста се спекулираше. Имаше дори мълва, че и до днес върху такива култови места тегнело необяснимо проклятие, което ги предпазвало да бъдат разкрити. Уенди вече беше чела такива статии, но не им обръщаше голямо внимание. Тя беше разумно мислещ човек и не се поддаваше на евтини спекулации, които никой досега не можа да докаже научно.
Само на няколко ярда от червеникавите отвесни скали работниците бяха разкопали голям трап, дълбок повече от седем стъпки.
Уенди без колебание се смъкна долу и отиде при Ахмед, който й се усмихна приятелски.
— Какво е състоянието на почвата, Ахмед? — запита го. — Намерихте ли вече следи от някакви руини?
— Досега още не, мис Килбърн — отвърна египтянинът, свивайки рамене. — Предполагам, че ще трябва да копаем още по-дълбоко, докато…
Той млъкна, тъй като един от хората му внезапно извика възбудено. Двамата веднага погледнаха в посока към него. Мъжът сочеше някакво място в трапа, където току-що беше копал. Той повтори още един път копването и сега всеки можеше да чуе тъпия звук, който се получаваше при удара на кирката в земята. Като че ли отдолу се намираше някаква каменна плоча или нещо подобно.
Сърцето на Уенди заби ускорено от вълнение. Стив, който естествено също беше успял да разбере за случилото се, дотърча развълнуван. Но Уенди почти не му обърна внимание, тъй като напълно се концентрира във феномена, с който се бяха сблъскали египетските работници. Съвсем не забеляза, че докато тя действаше, Стив Нортън я наблюдаваше одобрително. Иначе със сигурност щеше да разбере, че в момента гой се канеше да ревизира мнението си за асистентите от женски пол.