Сега Ахмед беше в стихията си. Той каза нещо на няколко от работниците и те напуснаха местата, където бяха досега, за да подсилят изкопната работа около археологическата находка.
— Имахте право, д-р Нортън — обърна се Уенди към шефа си, когато той застана до нея и се взря напрегнато към изкопа, под който навярно се таеше желаната цел. — Всичко говори, че под каменната плоча действително има някаква кухина.
— Ще проверим това веднага — отвърна Стив и взе от ръцете на един работник лопатата.
Уенди учудено загледа как заедно с работниците той полагаше усилия да разкрие каменната плоча. Така беше обладан от изследователския си порив, че не би се поколебал и сам да свърши всичко, ако това се наложеше. Толкова упорито се стремеше да стигне целта си.
През тези мигове Уенди се чувстваше малко безпомощна и ненужна, но търпеливо дочака, докато каменната плоча бъде достатъчно разкрита и дотолкова почистена, че писмените знаци да могат да се различат по нея.
— Уенди, елате! — извика й Стив, изпаднал в еуфория. — Трябва да видите това!
Естествено, нямаше нужда да й повтаря. Тя отиде до плочата, наведе се и заразглежда символите и неясните рисунки по нея. Колкото повече ги различаваше, толкова повече дишането й се учестяваше.
— Предполагам, знаете какво е изобразено на плочата. — Уенди му посочи клинообразните знаци. — Тази плоча поразително наподобява находката при пирамидите на Гиза. Можете ли да си представите какво означава това, д-р Нортън?
— Оставете това надуто „д-р Нортън“, Уенди — махна с ръка той. — Наричайте ме Стив. В края на краищата, и двамата гоним една и съща цел тук с този проект. Да, имате право. Познавам много добре находката от Гиза, тъй като безброй пъти съм я проучвал в Лондон. Ако двете наистина са идентични, всичко тук сочи точно това — то ние сме пред значително откритие.
Стив потърка брадичката си.
— Ахмед — обърна се към ръководителя на групата египтяни. — Хората ти трябва да се опитат да разкрият внимателно плочата. Но съвсем бавно. Нищо не бива да се повреди.
Ахмед кимна. Той беше опитен, от дълго време работеше заедно със Стив и знаеше точно за какво става дума. Даде знак на четиримата мъже и те се помъчиха да помръднат огромната плоча. Това не се оказа толкова лесно, тъй като тя беше много тежка и не поддаде дори милиметър. Едва при третия опит камъкът помръдна малко. Безкрайно бавно, почти като на забавен кадър.
Не след дълго невъзможното беше все пак сторено. С общи сили и с лица, окъпани в пот, мъжете отместиха каменната плоча. Както бяха предположили Уенди и Стив, отдолу се намираше тъмен тунел, който водеше дълбоко под земята.
— Обезателно трябва да разгледам това — каза Стив и кимна на Ахмед. — Нуждая се от въже и джобно фенерче, бързо!
Ахмед добре познаваше нетърпението на Нортън, когато ставаше въпрос за необикновено откритие и затова побърза да изпълни желанието му. След няколко минути той се върна с въжето и фенерчето.
— Бъдете внимателен, Стив — предупреди го Уенди, която със смесени чувства гледаше как се екипира. — Не знаем дали подземието е със стабилен свод.
— Точно това ще проуча — утеши я той с иронична гримаса, която й припомни загадъчната усмивка при първата им среща на летището в Луксор. — Погрижете се тук горе всичко да върни както обикновено. За останалото ще се погрижа аз. Ако непременно искате да правите нещо, то вземете един фенер и осветявайте подземието, за да мога да виждам по-добре…
Уенди хукна за фенер и се върна точно в момента, когато Стив се готвеше да слезе в тунела. Той й се усмихна за последен път, преди да се спусне надолу в непрогледния мрак, прикрепян само от едно въже!
— Можете ли да видите нещо? — попита Уенди загрижено и потръпна, когато долови ехото от гласа си, който прозвуча странно сподавен и чужд.
— Стив, чувате ли ме?
— Да, Уенди! — отекна отговорът му също толкова приглушен. Уенди се помъчи да освети с лампата си подземието, но не й се удаде. Вероятно то беше по-дълбоко и по-голямо, отколкото предполагаше първоначално Стив. Сега вече с усилие забелязваше очертанията на фигурата му. „Дано по-скоро да стигне твърда земя“ — помисли си. Беше използвал по-голяма част от въжето, а все още висеше над пропастта.
— Долу съм! — чу отново гласа му. — Господи, това е огромно подземие! Изглежда ми, като че е подкопана цялата планина. Сега ще огледам, дали мога да намеря нещо!
Докато Ахмед превеждаше на работниците какво е открил Стив и с това предизвика възбудени коментари, Уенди не я сдържаше повече горе. Обзе я ужасно любопитство.