Стив направи една толкова невинна физиономия, че Уенди не се удържа и се разсмя. Това й подейства облекчаващо. Беше се отървала леко, слава Богу. И му дължеше благодарност за това, което беше сторил за нея. Най-малкото, което можеше да направи сега, бе да му помогне колкото се може по-добре при проучванията.
— Елате — той хвана ръката й.
Този изненадващо интимен жест отново накара Уенди да потръпне. Обзе я някакво странно вълнение, когато го последва по тесния проход, който водеше навътре в планината. Тук долу беше задушно и миришеше на мухъл. Докато Стив проверяваше пътя с джобното фенерче, нито гой, нито Уенди продумаха. Двамата с любопитство очакваха онова, което може би щяха да открият.
След около петдесет ярда тунелът правеше завой. Изведнъж лъчът на джобното фенерче освети малка ниша, която те навярно изобщо нямате да забележат, ако Стив не беше насочил и задържал светлината за по-дълго време. Тогава видяха един широк отвор в скалите.
Стив бързо се приближи и откри зад този отвор някакво помещение, което беше преградено с куп каменни плочи. Той повдигна фенерчето и освети през една пролука вътрешността му. Уенди застана съвсем близо до него и се опита да надзърне вътре.
— Не може да бъде! — възкликна внезапно развълнувано Стив, когато под снопа светлина по стените се откроиха изображения.
Издълбаните в камъка рисунки разказваха някаква история. А пред тази стена стоеше внушителен саркофаг, чиято великолепна интарзия отразяваше светлинните лъчи.
— Уенди, успяхме! — промълви задавено Стив, осъзнавайки каква находка стои пред него. — Трябва да съобщим на другите. Това положително е саркофагът на фараон от епохата на Новото царство.
— Най-сърдечно ви поздравявам, Стив — каза Уенди. — Наистина ви завиждам за този успех.
— Успех, в който вие също имате дял, Уенди — отвърна й той. — Елате, да се връщаме обратно. Сега Ахмед и хората му трябва да се справят с останалото. А щом гробницата бъде разкрита, тогава започва интересното за нас…
III
Над Долината на фараоните се свечеряваше. В далечината слънцето залязваше — огромно огнено кълбо. Въздухът обаче все още беше нажежен от горещината на деня. Само лек, прохладен вечерник предлагаше малко хладина на онзи, който не беше привикнал с тези температури.
След като хапна няколко залъка, Уенди излезе да се поразходи около лагера. Днес беше толкова вълнуващ ден! След като Ахмед и работниците му разчистиха гробницата, двамата със Стив имаха възможност да се убедят, че ги чакаше археологическа находка с голяма научна стойност. Под ръководството на Стив Уенди започна да си води бележки и да проучва отделните фрески по стените. Тук трябваше да се действа много търпеливо, за да се прегледа къс по къс неоценимото богатство. Да не говорим за ювелирно украсения саркофаг, който сам по себе си имаше неизмерима стойност, без да се вземат предвид другите погребални дарове.
Уенди спря и със затворени очи запозна да се наслаждава на освежаващия вечерник. След пребиваването си в задушната гробница, сега тя се радваше на разходката на открито и дишаше с пълни гърди.
Стив навярно беше все още в палатката си и подреждаше един по един събраните вече предмети. Той една можа да хапне нещо, толкова много го занимаваше находката.
„Стив наистина е вълнуващ мъж“ — помисли си Уенди, когато остана сама. Тя си спомни за мига долу в подземието, когато той в последния момент я улови и я предпази от тежки наранявания. Още тогава усети, че Стив е мъж, какъвто не беше срещала преди. Дори само погледът му и случайното докосване на ръцете му я караха всеки път да чувства странно вълнение.
Усмихна се, когато се улови, че си фантазира, какво ли би било, ако шефът й се влюби в нея!
Мислите й бяха прекъснати, тъй като внезапно чу стъпки, които се приближаваха. Обърна се и погледна в посоката, където се намираха палатките.
Веднага разпозна силуета на Стив. Трепна изненадано, тъй като наистина не го очакваше. „Дали ме търси?“
— Здравейте — Стив й се усмихна с подчертана любезност. — Работниците ми казаха, че сте тръгнала насам. След дългите часове в гробницата свежият въздух действа добре, нали?
Уенди кимна и веднага усети пак същата странна несигурност, която я обземаше при неговата близост.
— Така е наистина — потвърди тя, отвръщайки поглед. — Обикновено, когато си свърша работата, с удоволствие се разхождам малко. Вие също ли правите така?
— Понякога, ако имам време за това — отвърна той. — Искам да използвам възможността да поговоря малко с нас. Не се притеснявайте, мога да говоря и за други неща, освен за потънали в прах гробници.