Това се случи в Батън Руж. Саул точно се канеше да пресече една улица, нарамил торбата, съдържаща всичките им провизии, когато беше спрян от някакво подвикване. Алена бързо се огледа и видя как същият този лейтенант се спусна към Саул и с диви жестикулации викаше войниците си да го задържат. Когато Саул побягна надолу по улицата, Алена се затича в обратна посока и забави крачки едва след като се увери, че никой не я следва. Яхна коня и побърза да изчезне. През онази нощ тя не мигна. Обикаляше улиците, търсейки Саул, и накрая докача утрото под открито небе. Саул беше изчезнал. През следващите два дни тя продължи да скита, единствената й храна беше шепа несмляно жито. Тогава продаде коня и с парите се качи на парахода за Ню Орлиънс.
Алена прогони спомените за събитията от последните дни. Те само усилваха мъката й по дома. Тя решително се замисли за друго. Набързо приключи с банята и нахлузи една износена рокля.
Някой почука тихо на вратата. След поканата й в стаята влезе Лийла, а по петите й вървяха Ангъс и Роберта.
— Алена, детето ми, как можа така да ме изплашиш! — скара се нежно застаряващата жена. Тя целуна момичето по челото. — И косите ти! Хубавите ти коси! Няма ги! Нищо не е останало!
— Какво те накара да напуснеш Брайър Хил? — попита Ангъс направо. — Когато бяхме там за погребението на майка ти, ти беше решена да останеш. Да не би Джейсън…
— Не! — Алена не искаше дори да си помисли, че Джейсън може да е загинал като другия й брат Гейвин и баща й. — Не — повтори тя по-спокойно. — Когато янките завзеха Александрия, те опустошиха нашите поля и сринаха оборите. Принудиха робите ни да служат в тяхната войска, изклаха добитъка, за да тъпчат с него коремите си, а конете взеха със себе си. Саул успя да скрие една стара кранта от тях, но аз я продадох и с парите пътувах дотук. Янките отведоха дори и мулетата. Не зная дали ще ги яздят, или вече са ги изплюскали.
Разхождайки се напред назад из стаята, тя описа всичките си перипетии. През цялото време жестикулираше развълнувана, на моменти, когато спомените за преживяното бяха твърде болезнени, преплиташе слабите си пръсти и ги стискаше до болка.
— Кой знае какво се е случило със Саул. Ако лейтенантът го е хванал, той или е вече мъртъв, или е в затвора.
— Но какво смяташ да правиш сега, миличка? — попита Роберта с невинно опулени очи.
Ангъс се прокашля и тъй като не виждаше друг изход, обясни великодушно:
— Сега, разбира се, тя ще остане при нас. Какво друго да стори?
— Но, татко — каза умолително Роберта. — Капитан Лейтимър със сигурност ще дойде отново. Какво ще си помисли за нас, ако разбере, че Ал е момиче?
— Не трябваше да го каниш — измърмори бащата ядосано.
— О, татенце! — усмихна се Роберта и го щипна нежно по бузата. — Помисли какво би могъл да направи той за нас. Не е ли време и ние да получим нещо от янките, вместо да се лишаваме от всичко, което притежаваме? Не ни ли окрадоха вече достатъчно? Един фунт масло струва четири долара, дузина яйца — пет долара. Как ще издържим в тези времена? От месеци не съм получавала нова рокля, а сега трябва да храним още едно гърло!
— Роберта! — каза майка й възмутено.
Ако до този миг Алена беше таила някакви колебания дали да си търси работа, сега безсърдечното изказване на Роберта ги разсея напълно.
— Нямам намерение да ви бъда в тежест — заяви тя. — Капитан Лейтимър има работа за едно момче в лазарета и аз ще заема мястото — като Ал!
— Няма да сториш това! — каза Лийла ужасена. — Никога не съм чувала подобна смехория! Представи си само! Младо, невинно момиче, което работи за мръсните янки. Твоята скъпа майчица би се обърнала в гроба, ако дам съгласието си за подобна лудост. Бедната Глинис, тя толкова искаше да направи от теб истинска дама. А виж се сега! Какво е останало от теб, малка моя?
Жената избухна в сълзи. Не можеше да се примири с това, което ужасната война беше сторила с нейната племенница.
— Хайде, недей, мамо — каза Роберта сладникаво и потупа Лийла по рамото. Тя светкавично беше пресметнала, че преоблечената като момче Алена не би могла да й бъде конкуренция. Макар че Алена и като момиче беше твърде слаба и малко кокалеста, чрез острия си ум и очарователната си непринуденост винаги успяваше да събира около себе си тълпи от млади мъже. Роберта не можеше да понесе мисълта, че ще трябва да дели оказаното от някой мъж внимание с Алена. Малката братовчедка от село и без това й се струваше по-будна от необходимото. Затова тя каза на майка си: