Мисис Гарт удостои пленницата си само с една цинична подигравателна гримаса. Без да продума, тя разкопча няколко копчета от скромната си черна рокля. Изведнъж притиснатите до този момент от коравия плат гърди изскочиха напред. След това жената извади няколко фуркети от косата си. Кокът на строгата й фризура се разпадна, дългата коса се пръсна по раменете и съвършено безизразното й до този миг лице се промени до неузнаваемост.
Но чувствата, които сега извираха от него, бяха горчиви и злобни.
— Достатъчно съм се подчинявала и слугувала — изсъска тя. — Дойде време да си върна това, което винаги ми е принадлежало, мисис Лейтимър!
Ръката на Минди опипваше страхливо огледалното стъкло. Тя можеше да види образа си, но не виждаше хората, които бяха изчезнали зад него. Не разбираше защо. Тъкмо беше започнала да се облича в стаята си, когато чу как мисис Гарт казва нещо на Алена със заповеднически тон. Уплашеният отговор на младата господарка беше засилил любопитството на Минди. Тя беше последвала гласовете на жените, но успя да види само как огледалната стена се затвори след тях.
Страхът на Минди се превърна в ужас, когато видя своята любимка Алена да изчезва през този страшен отвор в стената. Малкото момиченце развълнувано драскаше и натискаше по огледалната повърхност, но тя въпреки всичките й старания не се отвори. Най-после Минди се отказа от напразните опити, върна се в стаята си и придърпа един стол близо до вратата. Оттук можеше добре да вижда стаята на Роберта, а ако се наложи, можеше бързо да се скрие.
Часовете минаваха мъчително бавно. Всеки път, когато долу в салона биеше големият стенен часовник, Минди трескаво броеше ударите. Уплахата й растеше с всеки изминал час. Вече беше станало обед. По това време тя обикновено се връщаше с Коул и Алена от „колибата“, за да обядват в голямата къща. Минди знаеше, че Коул сигурно скоро ще дойде. Той щеше да намери Алена и Глинис.
Когато най-после видя Коул да препуска с коня си към къщата, Минди напусна наблюдателницата си и бързо заситни по стълбите надолу.
Питър все още се въртеше около входа, защото му бяха казали, че трябва да закара както обикновено господарката и бебето до „колибата“. Но тя все още не се беше появила. На въпроса на Коул той можа да отговори само, че както всяка сутрин в девет часа е бил пред вратата и е чакал господарката си досега. Повече нищо не знаеше.
Изумен, Коул се втурна в къщата и не обърна никакво внимание на Минди, която отчаяно го дърпаше за ръкава. Не беше присъщо на Алена да оставя Питър или който и да е друг да я чака толкова дълго, без да се обади. Да не би случайно да се е разболяла? Коул хукна по стълбата нагоре, прескачайки по две стъпала наведнъж. Спалнята и детската стая бяха празни.
— Алена! — викаше непрекъснато Коул, докато претърсваше останалите стаи. — Къде си?
Разтревожен до полуда, той отново се спусна по стълбата и бутна вратата на кухнята, за да попита Ани не знае ли нещо за жена му.
— От закуската насам изобщо не съм я виждала, сър — отговори готвачката, клатейки угрижено глава.
Коул отново се затича нагоре. Минди стоеше по средата на стълбата. От яд и разочарование, че Коул пак не й обърна внимание, тя стисна ръчичката си в юмрук. Днес той никак не й беше симпатичен със своето нежелание да я забележи. Въпреки това побърза след него. Видя как той още веднъж провери всички стаи, търсейки Алена. Накрая все пак се спря и пред Минди и се отпусна на колене, докато главата му се изравни с нейната.
— Минди, виждала ли си Алена? — запита той.
Малката се усмихна и закима буйно с глава. Тя хвана големия мъж за ръката и го поведе през стаята на Роберта направо към огледалната стена. С едната си ръчичка тя натисна средата на огледалната повърхност и се обърна към Коул. Но той само кимна разсеяно.
— Да, да, Минди, знам, че това е едно хубаво огледало, но сега непременно трябва да намеря Алена и Глинис, разбираш ли ме?
Минди непрекъснато сочеше развълнувана своето отражение в огледалото, но Коул вече се беше обърнал, без да я разбере, и я остави самичка. Очите на Минди се напълниха със сълзи на гневно разочарование. Тя не беше забравила какво й бе разказала милата Алена за разни герои и силни мъже. Те вършеха неща, които за другите бяха немислими. За съжаление Минди не беше голям и умен мъж, когото Коул би изслушал. Но той трябваше да я чуе. Моля те, Коул, изслушай ме!
Минди ядосано изтри сълзите от лицето си и последва Коул по стълбите. Намери го долу в салона.
— Питър! — изрева Коул. Най-странни предположения и тревожни предчувствия минаваха през главата му. Може би Алена е отишла на разходка и е паднала с детето от стръмния бряг? Или може би се е наранила в гората, чака там със счупен крак и се надява на помощ? Той нетърпеливо се обърна, когато усети Минди да го дърпа за сакото.