— Алена? — прошепна той и излезе от тъмния коридор. Тогава внезапно видя пред себе си и огромния негър, когото неговият господар наричаше Гън.
Юмрукът на негъра се стрелна напред. На Коул му се стори, че главата му експлодира, след това всичко потъна в мрак.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Викът на Алена заглъхна сред ехото на подземните пещери. Когато преди няколко секунди, безпомощна и сломена, дочу шепота на мъжа си, надежда и облекчение за миг изпълниха сърцето й. Но само за да бъдат пометени веднага след това, когато юмрукът на черния гигант се стовари със страшна сила върху брадичката на Коул. Алена се притисна плътно до решетката и видя как Гън без никакво усилие вдигна мъжа й и го понесе нанякъде. Нямаше съмнение, че този великан беше в състояние да убие човек само с един удар.
Мисис Гарт се появи, жестикулирайки оживено, заедно с неколцина мъже, които тя веднага изпрати към вратата, през която Коул беше проникнал в пещерата. Малко след това Алена дочу как мъжете тичаха нагоре по извитата стълба.
Мисис Гарт застана пред желязната решетка и махна с ръка на Алена да влезе навътре в килията. Алена се подчини. Но не можеше да отдели очи от тялото на мъжа си, което Гън държеше с една ръка, докато мисис Гарт отключваше вратата.
— Нищо му няма, мисис Лейтимър! — рече иронично икономката, забелязала уплашения поглед на Алена. — Когато поиска, Гън може да бъде извънредно деликатен.
Гън влезе в килията и небрежно пусна Коул да падне върху каменния под. Алена веднага изтича при него. Положи главата му в скута си и го огледа внимателно. Кръвоизливът на брадата му беше започнал да посинява, но Алена не можеше с нищо да му помогне. Не беше получила нито вода, нито храна, откакто я бяха затворили. Все пак беше благодарна на Бога, че поне Глинис не трябва да страда. Малката се беше насукала от гръдта на майка си, беше поритала малко в скута й и след това мирно и тихо беше заспала.
Мисис Гарт гледаше с коварна усмивка как Алена гали косата и лицето на съпруга си.
— Много добре — подигра се тя. — Бъди мила с него, порадвай му се, докато не е късно. Скоро всичко ще свърши.
Алена се стегна с върховно усилие. Появата на Гън можеше да означава само, че Жак Дюбоне дърпаше конците, че той държеше в ръка съдбата на всички. Намеците на мисис Гарт само потвърждаваха това. Алена трябваше да събере цялата си смелост, за да запази самообладание пред лицето на страшната заплаха. Мисис Гарт тъкмо прехвърляше ключовете, за да затвори решетката, когато Гън я потупа по рамото.
— Чакай! — рече негърът и думата прозвуча не като молба, а като заповед. Той изчезна в тъмнината и тогава мисис Гарт промърмори раздразнено:
— Този мръсен негър не можа да се научи къде му е мястото. Някой ден ще превърти и ще ни прати всичките в ада.
Гън се върна с кофа прясна вода и куп фини, съвършено нови кърпи, на които ясно личеше красив монограм с буквата „Л“. Блъсна с лакът вратата на килията, сложи кърпите, които явно бяха плячка, до Алена, а после и кофата с вода. В погледа му не се четеше заплаха, а по-скоро нещо като любопитство. Вдигна ръка и щипна Алена над лакътя, сякаш искаше да провери колко е твърда плътта й. Дълбоко в могъщия му гръден кош къркореше смях, който звучеше като далечен гръм.
— Малко момченце-момиченце, добра жена! Силна! Първо има малко момиченце! Хубаво! Много кози, когато мъж дойде да жени! После момченце! Голямо! Силно! Като Гън!
След това ненадейно се извъртя и изчезна в тъмнината.
— Трябва да сте направили много силно впечатление на голямото говедо! — констатира мисис Гарт с отровен глас, докато заключваше вратата.
Алена натопи една кърпа в студената вода и внимателно я положи върху брадичката на Коул.
Чак след това благоволи да се обърне към икономката.
— Защо смятате така?
— Защото никога не съм чувала Гън да каже някому повече от три думи, като изключим Жак.
Алена седна и се опита да поговори с жената, преди да се е появил самият Дюбоне.
— Щом Коул е намерил пътя дотук, значи е само въпрос на време и другите да дойдат. Това е ясно като две и две.
— Защо тогава не дойдоха заедно с него? — отвърна жената. — Но не се тревожете. Нашите хора ще се погрижат за всеки, който се опита да си навре носа тук.