Тамара се облегна на решетката на вратата и потънала в спомени, наблюдаваше замислено върховете на малките си черни обувки.
— Някои от нашите клиенти имаха нужда от жена, особено когато бяха изгубили много. Аз… се съгласявах и изпълнявах желанията им. Повечето от тях си тръгваха на сутринта доволни и щастливи. Но Хари беше луда глава. Не можеше да понася да го наричат мошеник. Беше добър стрелец, но един ден си намери майстора. Онзи беше креол от Ню Орлиънс. На другия ден го извадиха от реката с дупка на челото. Тогава детето ми беше на една година. Бях научила от Хари някои от неговите трикове и играех с всички мъже, които допускаха жена да седне на игралната маса. Когато спечелих достатъчно, се оттеглих с момченцето си в едно малко спокойно градче, където живееха най-вече французи от колониите. Научих сина си на нещичко от това, което знаех от Хари. Когато порасна достатъчно, започнахме да работим заедно. Оттогава са ни хрумнали доста удари, уверявам ви. — Тамара изведнъж спря да говори. Изглежда, внезапно си беше спомнила къде се намира и с кого разговаря. — Но защо всъщност ви разправям тия неща? — каза тя накрая. — Синът ми всеки момент ще дойде. Сега ви оставям сама, но не се отдалечавайте много, докато ме няма.
Смеейки се на собствената си плоска шега, тя се обърна и изчезна в същата посока, в която беше поел и Гън.
Алена се наведе над мъжа си. Мисълта, че може би скоро ще държи в ръцете си само безжизнения му труп, напълни очите й със сълзи. Но тя храбро потисна мъката и продължи да милва лицето му, докато той най-после се раздвижи и стенейки, дойде на себе си.
Когато Коул отвори очи, първото нещо, което видя, беше нежно усмихнатото лице на Алена.
— Добре дошъл на белия свят — прошепна тя.
— Алена! — Коул седна и се подпря с две ръце, докато световъртежът в главата му малко попремина. След това внимателно попипа брадичката си, гледайки с интерес натрупаната в пещерата плячка на крадците.
— Кой би повярвал, че през цялото време сме си живели спокойно над това бандитско свърталище — каза той, потрепервайки.
— Не само бандити, мили. Разбрах, че всички до един са и изпечени убийци.
Коул мъчително се изправи на крака и се олюля.
— Трябва да се измъкнем оттук — каза решително той. — Но как?
В този момент малката Глинис започна тихо да хленчи. Алена отиде бързо при нея и я взе на ръце. Коул пристъпи до тях и прегърна и двете.
— Коул, тя иска да те убие — прошепна му Алена. — Иска да си присвои Лейтимър Хаус…
Коул нежно постави пръст върху устните й, показвайки й, че не трябва да говори.
— Скоро ще получим помощ от Саул и Оли — продължи той в благоуханната й коса. — Така че не се тревожи. Ще излезем оттук здрави и читави.
Но Алена не се успокои толкова лесно.
— Те сложиха постове на стълбата, Коул.
— Тогава просто ще изчакаме и ще видим какво ще стане. Може би Оли и Саул все пак ще скроят на пиратите някоя неприятна изненада.
Той хвана жена си за раменете и я разтърси окуражително.
— Няма да се дадем толкова лесно на тези типове!
После взе бебето от ръцете й и го сложи в скута си.
— Напълнила е пелените — рече той с лек упрек.
— Само това ли те тревожи? — засмя се Алена през сълзи. Спокойствието и увереността на Коул правеха нещата да не изглеждат толкова страшни. Алена се наведе и откъсна парче плат от фустата си, за да смени пелените на детето. Това успокои бебето и то доволно се протегна в скута на баща си.
— Скоро ще видим един стар познат — информира го Алена. — Човекът, който те повали с юмрука си и те довлече тук, беше Гън.
— Гън! — възкликна Коул и разтърка наболяващата го брадичка. — Разбира се! Как можах да забравя за бандата на Дюбоне!?
Глинис изведнъж ревна с глас. Алена се огледа срамежливо и разкопча роклята си. Когато малката усети сладката гръд, млъкна веднага. Тя сучеше с настървение, а ръчичките й обгръщаха твърдата и стегната плът на майка й.
Коул прегърна жена си и наблюдаваше омаян красивата гледка.
— Странно, че не съм открил тази пещера по-рано — мислеше на глас той. — Но изпитвах дълбоко отвращение от стаята на Роберта и почти не влизах в нея, докато тя беше жива.
— Коул, Роберта е убила градинаря! Мисис Гарт ми каза това. Детето също е било негово. Пипнал я с откраднатите пари и искал да получи половината.
Коул кимна, не особено изненадан.
— Звучи убедително. Щом ставаше въпрос за пари, алчността й не знаеше граници.
— Нека не казваме нищо за това на леля Лийла и вуйчо Ангъс — помоли Алена.
Коул кимна.
— Добре! Те не биха преживели този удар.