— Има нещо, което би трябвало да знаеш за мисис Гарт.
— Много интересна жена — забеляза Коул, клатейки глава, когато тази, за която говореха, внезапно изникна от тъмната галерия.
Алена бързо сложи ръка на бедрото му.
— Това, което знам за нея, засяга и теб — прошепна тя.
Подигравателен смях отекна внезапно в подземния затвор. Като ударени от гръм Коул и Алена се втренчиха в малкия, добре облечен мъж, който излезе от мрака и пристъпи към тях. Разкрачил нозе, той застана победоносно пред вратата на тяхната килия. Беше Жак Дюбоне.
От стойката му лъхаше неприкрита арогантност. Фактът, че Коул се намираше зад решетката, му даваше смелост и усилваше нахалството му.
— Виж ти, кой бил тук при нас! — изквича подигравателно Дюбоне. — Доктор Лейтимър и съпругата му, лично! Колко мило от ваша страна, да ме посетите в скромното ми жилище. Това, разбира се, важи и за малката Глинис, която суче от красивата ви гръд, Алена. Какво ли не бих дал да бъда на нейно място! О, каква наслада бих изпитал!
В погледа на Коул пламна хладната искра на синя стомана.
— Изглежда, не сте взели много присърце предупреждението, което ви отправих в хотела!
— Чакайте, за какво се отнасяше вашето предупреждение! — Жак Дюбоне се престори, че усилено се мъчи да си спомни. — Не казахте ли нещо такова, че ще ме изправите пред върховния съд? Е, сега ще видим кой кого ще съди, господин докторе!
Облегнат на вратата, Жак Дюбоне умишлено бавно свали ръкавицата от едната си ръка и я вдигна високо, за да могат пленниците му по-добре да я видят. Цялата ръка беше покрита с белези и беше напълно саката.
— Скъп дар от вашата безценна съпруга, господине, а също и това тук. — Той свали шапката си и дръпна дългата си коса, за да се види мястото на откъснатото ухо. — Нали си спомняте последната ни среща в Ню Орлиънс, Алена? Тогава твърдяхте, че бихте предпочели да се самоубиете, но да не позволите да ви докосна. Мисля, че можем да измислим нещо по-добро. Ако не ми се подчините, вашето мъжле ще умре от бавна и мъчителна смърт.
Алена се разтрепери пред ужасната заплаха и плътно се притисна до Коул.
— Това ли е всичко, което можете да постигнете с жените? — иронично попита той. — Всичките ви завоевания ли се дължат на страх и жестока принуда?
Хапливите подигравки на Коул извадиха от равновесие Дюбоне и го вбесиха до полуда, но след малко той продължи да говори, като че ли не беше чул нищо.
— Ние и без това имаме намерение да ликвидираме добрия господин доктор, но ако вие, Алена, поискате, бихте могли значително да съкратите мъките му.
— Останали сте си все същият мошеник и жалък подлец — сряза го Коул. — Независимо от всичките ви документи.
Дюбоне се ухили самодоволно.
— Те бяха фалшиви. Намерих един истински майстор, който обаче не си ценеше живота. Затова го и пратих на оня свят, след като получих хартийките. — Дюбоне разпери ръце. — На път съм да създам такава мощна империя, че никой няма да посмее да ме пийне. И ще я създам тук, върху къщата и богатството на Лейтимърови. Но аз не съм забравил какво ми причинихте вие, двамата. Ръката и ухото ще минат за ваша сметка, Алена, а вие, господин докторе, ми измъкнахте жената, която исках за себе си. Затова с най-голямо удоволствие ще ви кастрирам!
Дюбоне скоро се убеди, че дърдоренето му не прави нужното впечатление на Коул, затова спря да говори и се заразхожда пред решетката, подпрял замислено брадата си с ръка.
— Изглежда, че храните известни надежди, мистър Лейтимър. — Дюбоне даде с ръка някакъв знак. — Да не би да смятате, че ще ви спаси този тук? — Гръмкият му смях заглуши ужасения вик на Алена, когато четирима мъже довлякоха безжизнения Саул до вратата на малката пещера и го пуснаха нехайно да падне на земята. Половин дузина мрачни типове с разкървавени лица заобиколиха вързания за ръцете и краката негър. Саул също беше ранен. От главата му капеше кръв, а едното му око беше почти затворено от ужасен кървав оток. После вратата се отвори и няколко души търкулнаха Саул в килията. Коул се изправи и започна да преглежда раните на верния слуга.
От другата страна на желязната решетка Дюбоне насмешливо наблюдаваше лекарските усилия на своя смъртен враг.
— Всичко е напразно, докторче. Утре сутринта и той ще бъде мъртъв. Моите хора ще се погрижат за това.
— На вас също би могло да ви се случи нещо — отговори Коул. Той почисти раните на Саул, а след това развърза въжетата от ръцете и краката му.
— Значи още се надявате, така ли да разбирам, мистър?
Коул остави Саул и клекна до стената. Погледна противника си с язвителна усмивка.
— След като едно момиче можа да ви подреди така въпреки цялата ви банда, защо да се страхувам от вас?