Забележката улучи в целта. Дребният мъж се изпъна в целия си ръст и с гневен жест заповяда на хората си да изчезват. Тъкмо си бяха отишли, когато шумоленето на тафтена рокля извести идването на Тамара.
— Ето ги птичките в клетката — ухили се Жак, обръщайки се към нея.
— Всичко върви по плана — отговори жената. — Онзи път се бях отчаяла, когато докторчето се измъкна от реката и тръгна да ни преследва. Но сега е там, където ние искаме, и този път няма да ни се изплъзне.
Коул се беше изправил и изслуша думите на жената с наведена глава.
— Значи вие сте тази, която тогава в Ню Орлиънс заповяда да ме хвърлят в реката?
Тамара го погледна косо и почти незабележимо помръдна с рамене.
— Исках с един куршум да убия два заека. Когато след смъртта на баща ви разбрах, че се намирате в Ню Орлиънс, реших да използвам случая и да се отърва от вас. Имахме нужда и от вашата униформа, за да се вмъкнем в лазарета и да изведем войниците на Конфедерацията. С това името на Алена Макгарън щеше да стане име на престъпница и ние можехме да си присвоим имението й, но янките бяха успели на време да превземат Шривпорт.
Всичко това дойде прекалено много за Коул. Той беше видимо объркан, когато попита:
— Била сте осведомена за смъртта на баща ми. За какво ви е трябвало да знаете тази съвсем семейна работа?
— Коул — започна Алена, но Тамара я прекъсна насред дума.
— Оставете, мисис Лейтимър. Аз сама ще му разкажа.
— Какво ще ми разкажете? — осведоми се Коул с тревожно очакване.
— Не си ли спомняте за мен, Коул? — попита Тамара иронично. — Всъщност оттогава мина много време, пък и вие бяхте още твърде малък, но както сам можете да се уверите, през тези дълги години не съм остаряла чак толкова.
Коул беше смаян.
— Искате да кажете, че ви познавам?
— Е, както вече споменах, оттогава измина много време. Може би затова не си спомняте вашата мащеха.
— Тамара? — изтръгна се от смаяния Коул.
— Точно така.
— И вие сте свързана с подобна паплач? — Ръката на Коул изхвърча напред и посочи към Жак Дюбоне. — С тоя долнопробен мръсник?
— Той е мой син — отвърна Тамара с вдигната глава.
На Алена дъхът й спря, когато мъжът й подигравателно попита:
— Надявам се, че не ми е някакъв роднина?
— Много ли ви се ще! — изсъска Жак.
— Слушай, Джак! — Тамара искаше да съобщи на сина си неизбежното разкритие възможно по-внимателно. — Би трябвало да знаеш, че…
От черните очи на Дюбоне изскочиха искри.
— Името ми е Жак, майко, моля те, не забравяй това.
Тамара махна нетърпеливо с ръка.
— О, Джак, ти си по-чувствителен и докачлив дори и от Хари!
— Анри! — Жак се беше запенил от ярост. — Анри Дюбоне! Така се наричаше баща ми!
Сега и Тамара изглеждаше силно разгневена.
— Никога през живота си Хари не е бил в състояние да направи дете комуто и да било!
Жак беше изгубил ума и дума.
— Да не искаш да кажеш, че онзи там и аз… — Отвратен, той посочи към Коул, който отговори с ироничен поклон на неговия комплимент.
— Сте кръвни братя — довърши без заобикалки Тамара думите на сина си. — Един и същ баща, но две различни майки.
— Ааа! — Жак вдигна обвинително ръце. — Защо през всичките тези години ме караше да вярвам, че Анри Дюбоне е мой баща? — нахвърли се той върху майка си, обезумял от гняв.
Възмущението му не трогна Тамара.
— Докато Фредерик беше жив, нямаше никакъв смисъл да научаваш истината. Той не би повярвал и нямаше да те признае за свой син. Нямаш никаква прилика с него, защото си се метнал изцяло на мен. От истинския ти баща не те чакаше нищо друго освен жестоко разочарование. А аз исках да ти спестя това. До богатствата на Лейтимър ще се доберем по друг начин. Ето чрез онова дете там!
Жак още не се беше успокоил напълно.
— Трябваше да се досетя още когато ти нареди да изхвърлят господин доктора в реката — измърмори той.
— Повярвай най-сетне, че така е много по-добре — успокояваше го майка му. — Детето е в ръцете ни, а с майката можеш да правиш каквото си поискаш!
— Не и докато аз съм жив! — намеси се Коул твърдо.
Мисълта да получи Алена след месеци нетърпеливо чакане до такава степен хареса на Жак, че той изведнъж престана да се сърди на майка си.
— Няма да е още дълго, господин докторе. Аз ще я имам, докато вие ще бъдете мъртъв.
А когато усети широко отворените очи на Алена върху себе си, Жак кимна и й обеща нетърпеливо:
— Преди да изтече този ден, ще станете моя! Бъдете сигурна.
След това Дюбоне отново се обърна към майка си:
— Ако искаш да пипнем парахода още при завоя на реката, трябва да накараш онези мързеливци да потичат малко. Товарът е прекалено ценен, за да го изпуснем. Имаме вече толкова много поръчки, че едва смогваме да ги изпълним. Колкото повече плячкосваме и продаваме, толкова по-богати ставаме.