— Да оставим няколко души тук, да не би негърът да ни погоди нещо — предложи Тамара.
— Добре — съгласи се Жак. — Нека Гън остане тук, но другите трябва да тръгват. Съучастниците ни на парахода вероятно вече са загубили търпение.
Щом Тамара се отдалечи, Дюбоне отново обърна снизходително усмихнатото си лице към двамата пленници. Но когато Коул застана до Алена и я притисна плътно до себе си, усмивката му стана кисела. Вбеси го единството на двамата. Нахлузи ядосано ръкавицата и рече с ехидна гримаса:
— За съжаление дългът понякога ни зове в най-неподходящо време. Сега ще ви оставя за малко сами, но бъдете сигурни, че когато се върна, вече ще съм приготвил местенце, където никой няма да ни безпокои, докато се забавляваме, Алена.
Излизайки, той гръмко се изсмя и Алена се вкопчи отчаяно в съпруга си, който продължаваше да й нашепва утешителни думи.
Саул поклати тъжно глава и каза извинително:
— Съжалявам, мистър Коул, че ме пипнаха, но ме издебнаха в тъмното.
— Къде е Оли? — попита Коул шепнешком.
— Беше малко зад мен, та сигурно е чул шума и не е посмял да слезе. А може би е отишъл за помощ?
— Виждаш ли, Алена? — прошепна в ухото й Коул. — Все още има някаква надежда.
— О, Коул! — Алена плачеше тихо на рамото му. — Няма да мога да живея, ако ти се случи нещо.
— Шшт! Бъди храбра! Ще направя всичко, за да проваля намеренията на тези бандити.
Тежки стъпки отекнаха през голямата пещера. Появи се Гън с карабина в ръка. Тясна брокатена жилетка, която му беше с няколко номера по-малка, обгръщаше голия му торс. Върху дрехата, някъде около гърдите, имаше лошо пришита червена кръпка, сякаш оттам е било откъснато парче плат. Коул внезапно си спомни, че в онази паметна нощ, когато изгоря Брайър Хил, убиецът на лейтенант Кокс носеше същата жилетка. Но не беше огромен като Гън, а по-скоро имаше телосложението на Жак Дюбоне.
Гън спря пред решетъчната врата. Наклонил леко глава настрани, той огледа внимателно Саул. След това клекна, остави карабината на сигурно място и го потупа през решетката по рамото.
— Ти си голям мъж, голям като Гън — каза той самоуверено и се удари с юмрук в гърдите. После разпери пръстите на двете си ръце, като остави сгънат само палеца на дясната.
— Толкова мъже срещу теб! — установи той, с явен респект.
Изведнъж му хрумна нещо. Сграбчи с двете си ръце дебелите железни пръти на решетката и се опита да ги извие. Жилите на силните му ръце изхвръкнаха, но желязото не поддаде. Доволен от резултат, огромният негър се дръпна назад и показа с ръка решетката на своя съперник.
— Гън не може, сега опита Саул!
Саул не чака да го канят повторно, но въпреки върховните усилия на мечешката му сила и той не можа да направи нищо. Гън се засмя с цяло гърло. От тази килия явно никой не можеше да избяга.
Когато Дюбоне се върна, навън слънцето вече беше залязло. Надеждата на Алена, че Оли и другите мъже ще дойдат навреме да ги освободят, започна да се топи. Гън през цялото време стоеше безучастен отпред. Дори и да имаха някакъв инструмент, заради него не биха могли да се опитат да отворят вратата на килията. А Роберта някак беше успяла да го направи на времето.
Зад Жак Дюбоне от тъмнината изникнаха двама мъже и насочиха карабините си към пленниците. Алена замръзна от страх и дори Саул скочи бързо на крака в очакване на кръвопролитие. Но всичко свърши само с това, че Тамара отвори с ехидна усмивка вратата и заповяда на Алена:
— Донесете детето насам!
Алена притисна заспалото бебе толкова силно към себе си, че то се събуди и тихичко захленчи. Изразът на очите й не оставяше никакво съмнение, че за нищо на света не смята да се разделя с детето си. Тамара отстъпи крачка назад и посочи към Коул.
— Ако мисис Лейтимър не се подчини веднага, стреляйте по него. Първо по краката, защото не искаме да го изгубим толкова бързо. — След кратък размисъл добави: — Ако доктор Лейтимър направи някакво неправилно движение, стреляйте по жена му. Същото важи и за негъра!
После се обърна към Алена и каза кратко и заплашително:
— Както виждате, всеки от вас е заменим. Аз искам само детето. Това е единственото същество наоколо, за което няма нужда да се тревожите. Така че веднага го донесете тук!
Като трепереше с цялото си тяло, Алена се подчини неохотно и понесе дъщеричката си към протегнатите ръце на жената.
Когато вратата отново беше заключена, напред пристъпи Жак Дюбоне.