Гън бавно падна на колене, но не се предаваше. Ръката му беше извивана все по-нависоко, докато той простена на глас от болка. Изведнъж костта се счупи с хрущене, което ясно прозвуча в тишината.
Гън рухна. Саул падна на колене до своя победен противник, ръцете му бяха опрени в земята, а главата му се люлееше между раменете. Той с усилие си поемаше въздух. След малко Гън се надигна, пропълзя на четири крака до бъчвите в дъното на пещерата и с мъка се изправи. Ръката му се люлееше неестествено до тялото, а на лицето му беше изписано детинско недоумение.
Някакъв шум накара Алена да се обърне. От гърлото й се изтръгна предупредителен вик. Коул едва успя да се обърне към новата опасност, когато от тъмнината изскочи разпененият от гняв Дюбоне с пистолет в ръка и се нахвърли върху него. Сблъсъкът беше толкова силен, че ремингтънът изхвръкна от ръката на Коул и се плъзна по пода на пещерата. Саул бързо го вдигна. Но когато Жак насочи пистолета си към Алена, той се хвърли към нея и я дръпна настрани, а Коул блъсна нагоре ръката на французина. Изтрещя изстрел. Когато Дюбоне отново понечи да се прицели в Алена, Коул го сграбчи за китката и със силен тласък го повали. Докато двамата се бореха на пода, Дюбоне на няколко пъти натисна спусъка, стреляйки напосоки. Куршумите рикошираха в стените и един от тях улучи бъчва с масло, а друг свали един фенер от тавана. Изтичащото масло пламна в миг. Наблизо бяха натрупани няколко бурета с барут. Едно силно изщракване показа на Коул, че оръжието на Дюбоне е празно. Той се претърколи по гръб и дръпна своя противник почти върху себе си. Юмрукът му се стовари с такава сила върху брадата на пирата, че Жак за миг отхвръкна нагоре, преди да рухне. Той седна със скимтене, придържайки счупената си челюст. В този момент една ръка го сграбчи отзад и го замъкна в другия край на пещерата. Гън стискаше със здравата си ръка гърлото на своя господар и не го изпускаше въпреки отчаяното му гърчене.
— Гън казва, Саул свободен! Гън има само една дума! Те всички отиват, ние остава!
Дюбоне искаше да изкрещи някаква заповед, но слугата му отговори с рязко стягане на хватката. Главата на Жак се люшна безжизнено настрани и когато негърът го пусна, тялото му бавно се свлече на земята. Очевидно вратът му беше счупен.
Коул бързо се огледа. От мащехата му нямаше и следа, но над тях беше надвиснала много по-страшна опасност. Горящото масло пълзеше към буретата с барут. Коул хукна, крещейки на жена си и на Саул да бягат. Когато настигна Алена, той грабна детето от ръцете й и я повлече след себе си през тъмния тунел. При дървената врата ги очакваше Минди. Саул вдигна момиченцето на ръце, въпреки че едва смогваше да следва Коул.
В подножието на стълбата Коул хвърли бърз поглед назад и това, което видя, го накара да нададе предупредителен вик. Огънят вече лижеше първото буре с барут.
Коул закри с тялото си Алена и детето. Саул хвърли Минди под себе си и в този миг оглушителен трясък раздра тишината.
Коул не обръщаше внимание на горещата пепел, която падаше върху гърба му. Той вдигна останалите на крака и ги за блъска пред себе си нагоре по стълбата. Ако гръмнеха и останалите бурета, потокът горещ въздух би превърнал шахтата в кратер на вулкан. Като суха прахан щеше да пламне и къщата. Но Коул запази тези опасения за себе си. Те тичаха нагоре по тясната стълба и бяха достигнали едва средата й, когато дълбоко под тях се чу нов взрив. Рояци искри хвръкнаха нагоре, облак горещ дим спря дъха им и напълни очите им със сълзи. Бебето пищеше в ръцете на Коул, но никой и не помисли да го успокоява.
— Вратата е избита от експлозията — извика Коул. — Трябва бързо да се измъкнем оттук или ще се опечем живи!
Алена беше останала съвсем без дъх. Въпреки това тя застави треперещите си крака да продължат. Коул забеляза слабостта й, прихвана я с едната си ръка и почна да я бута пред себе си.
Огледалната врата към стаята на Роберта беше затворена. Алена грабна детето от мъжа си и му показа гредата, която служеше за лост. Коул я натисна, но нищо не се случи. Той се огледа и видя, че въжетата бяха изтръгнати от гнездата си и висяха отпуснати. Някой умело ги беше прерязал.
— Тамара! — извика Коул. Това прозвуча като проклятие. Как не се сети по-рано, че тази жена е минала оттук преди тях.
— Ние сме в клопка! — простена Алена.
Саул остави Минди и се хвърли с цялата си тежест върху вратата, докато тя поддаде със скърцане. Борейки се за въздух, те се втурнаха в стаята на Роберта.