В Брайър Хил тя беше пожелала смъртта на всички янки. Тук потресена преживяваше последните мигове на обречените.
Тя ги познаваше! Това бяха хора! Те страдаха! Те умираха! Често й се налагаше да се извръща. Тогава биваше разтърсвана от ридания и плачеше, без да се срамува. Не можа да претръпне, напротив — от срещите със смъртта стана по-чувствителна.
Една сутрин в началото на ноември Алена се закле да избягва умиращите. След дълбок размисъл беше стигнала до заключението, че само по този начин може да намали болката.
През тази мека ноемврийска утрин Роберта беше наредила да впрегнат породистия кон и беше излязла с него, така че баща й беше принуден да се задоволи с Ол Тар. Алена се закандилка с конския трамвай по дългия път към лазарета. Най-сетне пристигна там и профуча покрай часовите.
В преддверието срещна Коул.
— Закъсняваш — подхвърли кратко той.
— Малкото пари, дето ги снасяте вие, янките, и без това едва стигат за пътни разноски! — извика тя подире му, когато той вече беше отминал.
На езика й се въртеше още една пиперлива забележка, но бързо я преглътна, когато из една от болничните стаи излезе доктор Мичъл, главният щабен лекар. Той погледна момчето, чиято кръв беше нахлула в лицето, и със сбръчкано чело премести поглед към отдалечаващия се капитан.
— Някакви оплаквания ли имаш, синко? — попита дружелюбно той.
Алена преглътна гнева си.
— Не, сър.
— Тогава се захващай за работа. През нощта пристигнаха много санитарни коли. Всичко трябва да се прибере и да се почисти. Капитан Лейтимър е прекалено зает, за да обсъжда с теб заплатата ти.
— Да, сър.
Тя не искаше да се заяжда с главния щабен лекар Мичъл. Той беше ирландец и имаше гръден кош като на мечка. Всички изпитваха страхопочитание към него, но видът му беше някак добродушен.
В близост до операционните зали бяха поставени походни легла за новопристигналите. Някои от ранените се мятаха от болка, други спяха спокойно. Малко настрани един лежеше толкова неподвижно, че Алена го взе за мъртъв. Очите му бяха бинтовани, от ъгъла на устните му се стичаше тънка струйка кръв. Чаршаф покриваше корема му, за да предпазва от мухите раната, която бавно оцветяваше белия плат в червено. Състоянието му беше толкова съмнително, че лекарите се заемаха първо с онези войници, които имаха по-големи шансове за оцеляване. Гледката накара Алена да отстъпи.
— Никога вече! — каза си тя. — Преживях достатъчно.
Решена да остане вярна на клетвата си, тя забърза натам, където държеше инвентара си за почистване, и си намери работа в едно болнично помещение, в което беше сигурна, че никой не се бореше със смъртта. Но дори и от това наглед безопасно разстояние тя дочу един тих зов, една отчаяна молба. Известно време се опитваше да не слуша. Все щеше да се намери някой, който да занесе вода на мъжа. Това не беше нейно задължение. Никога повече!
Тя грабна четката за дъски и заработи като обезумяла. Но нищо не беше в състояние да заглуши тихия, отчаян зов.
— Боже Господи! — изохка тя сподавено и скочи на крака. Притича напряко през залата и се изплаши, когато доближи неподвижния войник. Но тогава видя как езикът му с мъка премина през пресъхналите, напукани устни.
— Чакай — тя се наведе близо до ухото му, тъй като се опасяваше, че в страданието си той нямаше да я чуе. — Ще ти донеса вода.
Изтича в столовата да потърси чаша. Когато се върна, положи ръка под главата му да я повдигне и доближи чашата до устните му. Но внезапно някой я хвана за китката на ръката.
— Недей — заповяда остро Коул и отмести чашата настрани. — Така по-скоро ще му навредиш, отколкото да му помогнеш. — Когато забеляза смущението по-мръсното й лице, гласът му омекна. — Никога не давай на човек, който е прострелян в корема, да пие. Ела, ще ти покажа как се прави.
От едно шкафче наблизо той извади чиста кърпа, натопи я във водата и овлажни внимателно устните на войника. Алена мълчаливо слушаше как Коул с твърди същевременно успокояващ глас каза:
— Това тук е Ал. Той ще остане малко при теб. — Когато Алена заклати отрицателно глава, Коул я погледна мрачно и й направи знак да мълчи. — Отпусни се. Ей сега ще се заемем с раната ти. Операционната ще се освободи скоро.