Коул се изправи и пъхна влажната кърпа в ръката на Ал.
— Чакай ме тук. Ако някой задава въпроси, кажи че аз съм заповядал така.
Тя кимна нерешително.
— Успокоявай го доколкото е възможно. Връщам се веднага.
Тя кимна отново. Капитанът едва се беше отдалечил, когато тя донесе кана с вода и започна внимателно да отмива засъхналата кръв от бузата на войника. Прекара влажния парцал през веждите му, почисти лицето под превръзката и очите и прогони досадните мухи.
— Ал?
Алена се наведе по-близо, за да чува едва доловимия шепот.
— Да, аз съм — промълви тя.
— Благодаря.
Алена прехапа треперещите си устни. Изпита нещо подобно на щастие и вече не съжаляваше за милосърдието си.
Коул тъкмо се канеше да влезе в офицерската стая, когато сержант Грисъм му подвикна:
— Една млада дама иска да разговаря с вас, капитане. Очаква ви в преддверието.
— Нямам време — каза строго Коул.
— Тя каза, че е спешно. Не можела да чака.
Коул изкриви лице. Питаше се коя ли може да е, но работата му не търпеше отлагане.
— Ранена ли е?
Сержант Грисъм се ухили.
— Не бих казал!
— Тогава някой друг да е ранен?
— Не е казвала такова нещо, сър!
— Добре, вижте дали някой друг лекар не би могъл да й помогне.
Сержантът повдигна гъстите си вежди.
— Но тя иска да види точно вас, сър, и вече чака от около час.
Коул въздъхна и извади джобния си часовник.
— Имам само миг свободно време. Кажете на дамата, че ще дойда след малко.
Коул припряно сне напоената с кръв престилка. Дори върху униформата се бяха просмукали няколко тъмни петна. Това не беше най-подходящият вид за среща с дама, но той нямаше друг избор. Закопча най-горното копче на униформената си риза и закрачи бързо през залата.
Роберта се надигна от пейката в преддверието и с грейнало лице се усмихна на капитана.
— Изглеждате изненадан да ме видите тук — каза тя със свенливо спуснати клепки. — Вероятно сте учуден от твърде скорошното ми посещение.
— Съвсем не, мис Крейгхъг — каза учтиво Коул, докато поемаше ръката й. — Беше ми съобщено само, че една дама ме очаква. Ако знаех колко красива е тази дама, със сигурност нямаше да се появя в този вид. Нови моля да разберете, че сега съм твърде погълнат от работата си.
— Излишно е да ме уверявате във важността на делото си, сър. — Тя превзето отмести поглед от изцапаната с кръв униформа. Сбърчи нос с артистично отвращение, но знаеше, че тази гримаса й отива. Та тя се беше упражнявала с часове пред огледалото в докарването на всякакви изражения на лицето.
— Продължавайте, мис Крейгхъг — усмихна се Коул насърчително. — Цял ден не съм чувал толкова сладък глас като вашия. Не желая да провалям с нищо редките мигове на щастие.
— Много сте галантен, капитане.
Роберта носеше шапка с тюл. Тя извърна леко главата си настрани, за да може капитанът да се полюбува на аристократичния й профил. Знаеше твърде добре колко красиви бяха високите й скули, носът с орловата си форма и чувственото очертание на червените й устни.
— Тъкмо минавах с каретата си оттук, когато се сетих за тежката ви работа. Нямате време за почивка, дори за един по-спокоен обяд. Но един мъж трябва да се храни, нали, капитане? Никой не може да ви упрекне в това. Знам едно местенце в Стария квартал, където сервират най-вкусните гарнели. Не искате ли да ме заведете там, капитане?
И въпреки че в този миг Роберта изглеждаше изтъкана само от усмивки и закачливи погледи, дъхът й беше спрял в очакване на отговора. Цяла седмица беше кроила тайно планове за тази среща и за нея щеше да бъде огромно разочарование, ако сега капитанът откажеше.
— С болка на сърце ви моля за извинение, мис Крейгхъг, но трябва да се погрижа за ранените. В противен случай бих ви правил компания с огромно удоволствие.
Роберта не издаде с нищо яда си. Този мъж не беше младок, когото да развежда като куче на каишка и той да угажда на всичките й желания. Тя направи последен опит.
— Пътят до нас не е толкова дълъг. Не бихте ли желали да вечеряте с нас?
Коул възнагради упоритостта й с усмивка.
— Но какво би казал баща ви, мис Крейгхъг? Струва ми се, не му е особено приятно, че дъщеря му общува с един янки.
Роберта кокетно присви устни.
— Да не искате да кажете, че отдавате голямо значение на това, какво мисли татко, капитан Лейтимър?
Коул се засмя. Искрящите му очи се плъзнаха по снагата й.
— Разбира се, мис Крейгхъг. За мен има значение какво мислят бащите. Във връзка с вашата покана предпочитам все пак да избягна всякакви изненади и да не се появявам без предизвестие.