Върна се в пилотската кабина. Не можеше да кацне без главния двигател. Поправката трябваше да се извърши в Космоса и щеше да им изяде печалбата. За щастие корабът можеше да се движи със страничните двигатели. И след като нямаше механични системи, които да се развалят, поне можеше още да маневрира.
Щеше да стигне едва-едва, но все пак можеше да се прикачи към изкуствения спътник, който представляваше складът на Вермоан.
— Говори „ААА Първокласна“ — съобщи Грегър, когато вкара кораба в орбита около спътника. — Искам разрешение за кацане.
По радиото се чу изпукване.
— Говори спътникът — отвърна някакъв глас. — Идентифицирайте се, ако обичате.
— Това е кораб на „ААА Първокласна“, на път от централния склад на „Тригейл“ към Вермоан II — изрече Грегър. — Документите ми са в ред. — Той повтори рутинното искане на разрешение за кацане и се облегна в стола си.
Пътуването мина трудно, но всичките му животни бяха живи, цели, здрави, задоволени и така нататък, и така нататък. „ААА Първокласна“ бе постигнала хубавичка печалба. Сега обаче искаше само да излезе от този кораб и да се напъха в една гореща вана. Искаше да прекара останалата част от живота си колкото е възможно по-далеч от куили, смагсове и фиргели. Искаше…
— Разрешение за кацане отказано.
— Какво?
— Съжалявам, но засега нямаме място. Ако искате, поддържайте настоящата си орбита. Мисля, че в рамките на три месеца ще можем да ви настаним.
— Чакай! — изрева Грегър. — Не можеш да ми сториш това! Аз почти нямам храна, главният ми двигател не работи и не мога да понасям повече тези животни!
— Съжалявам.
— Не можете така да ми отказвате! — с отчаян прегракнал глас каза Грегър. — Това е обществен склад. Трябва да…
— Обществен ли? Извинявайте много, господине. Този склад е собственост и се ползва само от „Тригейл Комбайн“.
Радиото замлъкна. Грегър го гледа няколко минути.
„Тригейл“!
Те, естествено, не бяха му го казали в централния склад. Сега го бяха хванали в лапите си с този отказ да кацне в склада им на Вермоан.
А най-гадното от всичко беше, че те може би наистина си бяха в правото.
Грегър не можеше да кацне върху планетата. Да направи това без главен двигател си беше чисто самоубийство. А пък в цялата слънчева система на Вермоан нямаше друг космически склад. Той почти бе докарал животните. Господин Винс сигурно щеше да разбере положението.
Грегър се свърза с Винс на Вермоан II и му обясни ситуацията.
— Не сте ли в склада? — попита Винс.
— Ами само на седемдесет и пет километра от него съм — каза Грегър.
— Не може така. Аз, естествено, ще си взема животните. Защото са си мои. Но в договора си има клаузи за неустойка при непълна доставка.
— Но вие няма да ги приложите, нали? — замоли му се Грегър. — Моите намерения бяха…
— Не ме интересуват намеренията ви — отвърна Винс. — Част от печалбата и всичко останало. Ние, колонистите, се нуждаем от всяка стотинка. — Той изключи.
Грегър се беше изпотил в студената си кабина. Той се обади на Арнолд и му каза новината.
— Но това е неетично! — ядосано заяви Арнолд.
— Но законно.
— Знам, по дяволите. Трябва ми време да си помисля.
— По-добре наистина измисли нещо.
— Ще ти се обадя.
Грегър прекара следващите няколко часа в хранене на животните, събиране на куилска вълна от косата си и изгаряне на още мебели от кабината си. Когато радиото бръмна, той стисна палци, преди да отговори.
— Арнолд?
— Не, говори Винс.
— Слушайте, господин Винс, ако ни дадете още малко време, ние ще успеем да разрешим въпроса. Сигурен съм…
— О, успяхте да ме притиснете до стената. Добре — изръмжа Винс. — Вярно, че и това е напълно законно. Проверих. Хитра работа, господине, много хитра. Изпращам кораб за животните.
— Но клаузата за глобата…
— Естествено, че не мога да я приложа. — Винс изключи.
Грегър гледаше към радиото. Хитра работа ли? Какво ли е направил Арнолд?
Той се обади в канцеларията на Арнолд.
— Говори секретарката на господин Арнолд — отвърна млад женски глас. — Господин Арнолд вече си тръгна.
— Тръгнал си? Секретарка? Това „ААА Първокласна“ ли е? Да не съм се свързал с някой друг Арнолд?
— Не, господине, това е канцеларията на господин Арнолд от „ААА Първокласна интерпланетарна складова служба“. Желаете ли да направите заявка? Ние имаме първокласен склад в системата на Вермоан, на орбита в близост до Вермоан II. Ние превозваме и приемаме там леки, средни и тежки стоки. Под личното ръководство на нашия господин Грегър. И освен това ще се убедите, че нашите цени са много привлекателни.