Стана и заобиколи къщата. Прозорецът на неговата стая беше останал отворен. Постави ръце върху бора, растящ точно отдолу. Щеше ли да е възможно…? Неочаквано се реши, закачи плажната хавлия за един клон и започна да се катери. Няколко минути по-късно се озова върху клона, почти опиращ в прозореца от стаята му, същия клон, който баща му всяко лято трябваше да окастря. Съвсем в края на клона, сякаш кацнал на него, Робин се загледа в малкото, грижливо оправено легло, в библиотеката, препълнена с протъркани от многото четене книги, и в шкафа, натъпкан с детски играчки, до които отдавна вече не се докосваше.
Замисли се. Навярно щеше да изненада своите родители, които върнали се вкъщи след работа, щяха да се питат дали целия следобед не са по оставили затворен. После се сети за думите на баща си, който бе загатнал, че ще се наложи да отсече бора, и преди да слезе отново долу, Робин просто се задоволи да вземе някаква книга от библиотеката.
Разпъна на слънце хавлията върху килима от борови иглички, изтегна се върху нея и зачете.
Събуди го крясъкът на птица, летяща над него. Не. Беше клаксонът от колата на родителите му. Кисел, той вяло отговори на въпросите им — пресилени и престорено весели.
Отиде в кухнята и си наля чаша студена кола, докато майка му и баща му се настаняваха пред телевизора. Някаква пищно облечена жена беше заклала принц в смокинг, в същото време детективът задаваше въпроси и нещо записваше. Una paloma blanca. Той се качи в своята стая.
През прозореца, клонът отсреща като че ли му се подиграваше. Наистина ли се беше изкатерил дотук? Наведе се и главата му се завъртя. Без да знае какво да направи, отиде до шкафа и с рязко движение го отвори. Някаква жълтеникава, космата маса го блъсна в лицето, карайки го да подскочи от ужас. Със силно разтуптяно сърце, той се загледа в перуката, свлякла се на земята. Преди три или четири години, вече не можеше точно да си припомни, учителката им беше организирала театрално представление по случай края на учебната година. Преоблечени като ангелчета, той и още дузина негови съученици, недодялано и плачевно се бяха разнасяли по сцената, за голяма радост на събраните им родители. Тогава, в същото това лято, когато Жерар и Мишел бяха преминали в по-горен клас, тогава, когато не бяха престанали с насмешка да го наричат „малкото ангелче“.
Той захвърли перуката на една етажерка и затвори шкафа. Вече нямаше никакво желание за игра. Прелистваше някаква книга, когато забеляза, че майка му бе влязла в стаята.
— Какво става, Робин? Нещо не е наред ли? Не, не! Всичко е наред.
— Къде беше следобеда? На блатото?
— Ох, ама…
— Отговори ми! Пак ли ходи да се гмуркаш с твоите приятели?
Гласът и бе станал рязък и остър.
Робин мълчеше.
— Няма ли да ми отговориш?
— Не бях с тях, бях съвсем сам.
— Това е хубаво, предпочитам така да бъде. Слушай, по-добре е да ги виждаш по-рядко. В края на краищата, те са по-големи от теб. Не можеш ли да си намериш другарчета на твоята възраст? Виж, например, Антоан.
„Кой си играе с пластмасови войничета?“ — забеляза за себе си Робин. Излегна се на леглото и пак отвори книгата.
— Недей да се просваш така в кревата, още ли искаш да повтарям? Хиляди пъти съм ти казвала!
Мърморейки, той недоволно се изправи и се намести на стола, все така задълбочен в четенето.
Майка му се наведе да го целуне, той зарита с крака, почувствал се неудобно. Дългата, черна завеса на косите се спусна, обгърна главата му от двете страни, погълна го в своите задушаващи бездни. Майка му прошепна нещо неясно, после напусна стаята. Той се люшкаше неподвижен, носеше се по повърхността на блатото, но светлината беше изчезнала. По водата се рееха единствено дълбоките бездни мрак на една бездънна, беззвездна нощ. Очите му бяха широко отворени, но не успяваше да различи какъвто и да е силует, нищо не се откъсваше от царството на тъмнината. Тишина, Безмерна. Някъде дълбоко в него сърцето му биеше учестено, но до мозъка не достигаха никакви импулси. Само някакво просветление. Някакъв проблясък, някаква мъждива точица, която разкъсваше тъмните бездни, придружена от неясна форма, още по-мрачна от дълбините на преизподнята. Гарванът кацна върху гърдите му.