Ортанс нададе вик и ръгна с лакът Николас, който едва не се задави със захапания кроасан, набра номера на майка си.
- Оу! Мамо, видя ли вестника?
- Зная, скъпа.
- Вярно ли е това, което пишат?
- Да.
- Ужас! Като си помисля само, че исках да те тикна в ръцете му! Тази снимка на Ирис, дори не са си дали труда да... Ами Александър?
- Връща се утре заедно със Зое.
- По-добре да останат в Англия! Ще види майка си във всички вестници. Ужасно ще се депресира!
- Така е, обаче Филип е тук. Има куп формалности за уреждане, документи... Пък и не можеше да се крие от него истината...
- Как го приеха Зое и Александър?
- Александър беше сериозен. Каза само: „Аха!... Значи е умряла, както е танцувала, добре“ - и нищо повече. Зое плака, изплака си очите. Александър взе слушалката от ръцете й, заяви: „Ще се погрижа за нея.“ Странно момче!
- Особняк.
-Да...
- Искаш ли да дойда и да поема грижите за децата? Аз зная как да се справя, защото, както те познавам, ти си сега фонтан от сълзи...
- Не мога да заплача... Гърлото ми е затиснато от каменни сълзи, не мога да дишам...
- Не се стягай, отпусни се! Ще избие и тогава няма да можеш да се спреш! - Ортанс помълча, после каза: - Ще ги заведа в Довил... Ще изключа телевизора, радиото, няма да купувам никакви вестници!
- Къщата се ремонтира. Бурята отнесе покрива.
- 8Ьй!
- Освен това Александър сигурно ще иска да присъства на погребението. Както и Зое...
- Добре тогава, ще си дойда и ще се грижа за тях в Париж...
- Полицията запечата апартамента. Проверяват версии за последните дни на Ирис.
- Добре, тогава ще отидем в апартамента на Филип. Всички ще отидем там!
- Където са вещите на Ирис? Не ми се струва много сполучлива идея.
- Да не искаш да отседнем в хотел!
- Ми да... за момента ние с Филип сме в хотел.
- Ха, това вече е добра новина. Поне една добра новина!
- Мислиш ли? - попита Жозефин смутено.
- Точно така мисля... - тя направи кратка пауза. - Да ти кажа за Ирис, направо е супер, че е умряла по този начин, танцувайки в прегръдката на омайния принц. Умряла е във вихъра на мечтата си. Ирис така си изживя живота - в мечти, не живееше в реалността. Според мен тази смърт й подхожда. Освен това, да ти призная, не я виждах да остарява. Щеше да бъде жестоко за нея!
Жозефин си помисли, че надгробното й слово звучи доста крайно.
- А Льофлок-Пинел арестуваха ли го?
- Вчера, когато бях при инспектора, полицаите бяха на път към тях, но оттогава нямам никакви новини. Толкова неща има да се свършат! Филип отиде за разпознаването на тялото, на мен не ми стигнаха силите.
- Във вестника споменават и друг човек... Той пък кой е?
- Ван ден Брок, от втория етаж.
- Бил е приятел с Льофлок-Пинел?
- Горе-долу...
Жозефин я чу да споменава нещо на английски на Николас, но не разбра какво.
- Какво казваш, скъпа? - продължи тя, очакваше да долови поне известна тъга в гласа на Ортанс.
- Помолих Николас да ми даде още един кроасан... Умирам от глад! Ще взема неговия!
При тях се завърза кратък спор. Николас не си даваше кроасана, но Ортанс успя да си откъсне парче и продължи да говори с пълна уста:
- Добре, мамо! Кажи на Филип да запази голяма стая за Зое, Александър и за мен. Не се вълнувай. Зная, че ти е тежко... но ти ще се справиш. Ти винаги се справяш. Ти си силна, мамо! Не си даваш сметка, но си силна!
- Много си миличка. Наистина си миличка. Ако знаеше какво...
- Всичко ще се оправи, ще видиш...
- Последния път, когато бяхме двете с нея, седяхме в кухнята, тя ми прочете моя хороскоп, после прочете нейния, но не пожела да прочете за здравето... попитах я защо и тя... - Жозефин избухна в ридания, които се блъскаха и надпреварваха да изскочат от гърлото й, сякаш изстреляни с прашка.
- Ето, видя ли... - въздъхна Ортанс. - И сега край, няма да можеш да спреш!
Жозефин си каза, че трябва да се обади на майка си. Набра номера на Анриет. По бузите й се търкаляха едри сълзи. Тя си представи как Ирис в стаята й избира каква рокля да си облече за училище и я пита дали е красива, най-красивата от кооперацията, от училището, от квартала. „Най-красивата на света“ - пошепва Жозефин. „Благодаря, Жо - отвръща Ирис, - отсега нататък ти си първата ми придворна дама.“ И леко я потупва с четката за коса по рамото, за да я посвети в новата длъжност.