Дори да изплаче реки от сълзи, нямаше да го върне.
Това се случи през юни.
На Жозефин й се струваше, че е било преди цяла вечност.
С гимназиалната си диплома с оценка „много добър“ в джоба Ортанс замина да следва в Англия. Случваше се заедно със Зое да гостува на Филип някоя събота, но обикновено влетяваше като вихър, целуваше малката си сестричка и в следващия миг вече я нямаше. Беше се записала в „Сент Мартинс Колидж“ в Лондон и работеше неуморно. „Най-доброто дизайнерско училище на света -уверяваше тя майка си. - Зная, скъпо е, но вече можем да си го позволим, нали? Няма да съжаляваш за вложените пари. Ще стана световноизвестен моден дизайнер.“ Ортанс не се съмняваше в това. Както впрочем и Жозефин. Тя винаги бе вярвала в първородната си дъщеря.
Колко събития за по-малко от година! За няколко месеца животът ми се преобърна. Бях сама, съпругът ми ме беше напуснал, банката ме тормозеше заради натрупани дългове, току-що бях написала роман, поръчан от сестра ми, за да блесне името на скъпата ми Ирис Дюпен в светските кръгове.
А сега...
Сега авторските права на моя роман са купени от Скорсезе и името на Никол Кидман се спряга за ролята на Флорин, главната героиня. Вече губя сметка на преводите на чужди езици и току-що получих договор за китайско издание.
Сега Филип живее с Александър в Лондон, Ирис лекува депресията си със сън в клиника близо до Париж.
Сега търся сюжет за втори роман, понеже издателят ме убеди да продължа да пиша. Търся, търся, но без резултат.
< Сега съм вдовица. Смъртта на Антоан бе установена от местното полицейско управление, регистрирана във френското посолство в Найроби и в Министерството на външните работи на Франция. По документи сега се водя Жозефин Плисоние, вдовица на Антоан Кортес. Вече мога да мисля за Антоан и за ужасния му край, без да избухвам в сълзи.
И продължавам живота си: чакам Лука, за да отидем на кино. Той е купил „Парископ“ с програмата на кината и заедно ще изберем някой филм. Изборът е винаги негов, но Лука го прави така, сякаш аз съм му предоставила инициативата. Ще сложа глава на рамото му, ще пъхна ръка в джоба на палтото му и ще кажа: „Изборът е ваш.“ Той ще отговори: „Добре, аз ще избера, но после да не се сърдите!“
Тя не роптаеше никога. Винаги се учудваше, че нейната компания му е приятна. Когато преспиваше при него, когато го чувстваше до себе си, спокойно заспал, затваряше очи и оставаше да лежи дълго време, сетне ги отваряше и откриваше, сякаш винаги й беше за първи път, строгата мебелировка в гарсониерата, бялата светлина, която се процеждаше през щорите, купищата книги по пода. Отгоре на всеки куп небрежна ръка беше оставила чиния, капак на тенджера, вестник, готов да падне всеки момент. Жилище на стар ерген. Харесваше й да се мисли за стопанка на дома. Тук е неговият дом, аз спя в неговото легло. Тя се притискаше към Лука, крадешком целуваше ръката му, която я беше прегърнала, суха като почерняла лозова пръчка. Имам любовник. Аз, Жозефин Плисоние, вдовицата на Антоан Кортес, имам любовник. Ушите й пламнаха и тя скришом огледа кафенето да провери дали някой я наблюдава. Дано да хареса шапката ми! Ако сбърчи нос, ще я сплескам и ще я префасонирам на барета. Или ще я натъпча в джоба си и няма да я сложа никога повече.
После пак погледна колета. Развърза грубия канап и отново прочете адреса: госпожа Жозефин Кортес. Не бяха успели да се разведат. Човек не се жени само за хубавите неща, жени се и за грешките, и за слабостите, и за лъжите, и за подлите измъквания. Вече не беше влюбена в Антоан, но той си оставаше неин съпруг, бащата на Ортанс и Зое.
Отгъна деликатно хартията, погледна отново марките - дали да ги занесе на пощенската служителка? - повдигна капака на кутията. Най-отгоре видя писмо.
Госпожо,
Ето какво открихме от съпруга ви Антоан Кортес след нелепия инцидент, който му коства живота. Приемете нашите съболезнования и знайте, че ще запазим топъл спомен за нашия приятел и колега, винаги готов да услужи и да почерпи по едно питие. Животът няма да е същият без него и столът му на бара ще остане празен в знак на нашата вярност.
Приятелите и колегите от „Крокодил Кафе “ в Момбаса.