Когато той се върна в каютата да я отведе в салона, тя беше напълно готова и го очакваше.
— Изглеждаш особено красива тази вечер, Кати — промърмори Джон като улови погледа й. Усмихна й се мило. — Без съмнение ще бъдеш най-желаната жена на кораба. Естествено, само ние двамата знаем, че само ти се възхищавам, без да те докосвам. Нали? — добави той саркастично. — Ще тръгваме ли?
Предложи й ръка и те се отправиха заедно към празненството. Той очевидно беше възбуден и Кати реши да се възползва от състоянието му докрай.
По нейна преценка капитан Хилари Уислоу беше около четиридесет и петгодишен. Той имаше блестяща черна коса и най-тъмните очи, които някога бе виждала. Беше приятен, остроумен шегобиец и много образован. За кратко време красотата на Кати и лекият й флирт с него развързаха езика му за комплименти. Музиката беше нежна и приятна, а валсовете — един от друг по-прекрасни.
Джон и Кати танцуваха под звуците на цигулките и всеки тайно се наслаждаваше на другия. Силните ръце на Джон, които я обгръщаха, караха Кати да се чувства много крехка. Тя се притискаше към него и няколко пъти забеляза нервен тик върху бузата му.
Те двамата безспорно бяха най-красивата двойка. Джон беше обект на всеобща завист, особено от страна на капитан Хилари, както го наричаше Кати. Компанията на капитанската маса беше приблизително на една възраст със самия капитан и всички бяха много богати. Жените разговаряха за домовете и децата си, а мъжете почти през цялото време — за конни надбягвания и залагания.
Между танците с Джон, Кати танцува и с капитана, въпреки че усещаше раздразнението на съпруга си. Тя флиртуваше открито и съвсем съзнателно. Пийна си повече шампанско. Когато капитан Хилари я покани да излязат малко на въздух, тя изобщо не се изненада. И понеже Джон правеше компания на една от дамите на масата, тя стана и се извини.
— Няма да се бавя, скъпи — пророни тя мило. — Капитанът има нужда от малко въздух и аз му обещах да го придружа. Зная, че нямаш нищо против при тази възхитителна компания.
Кати не изчака отговор, но забеляза, че той побесня. Скочи на крака, докато тя се отдалечаваше, но не разбра дали от възпитание или от желание да я спре.
Нощта беше прекрасна, неясна и задушевна. Кати се загърна с белия си, пухкав шал, когато тръгнаха бавно по палубата. Едва бяха спрели да погледнат океана, когато тя усети, че Хилари нежно я привлича в прегръдката си.
— Това ще бъде едно неповторимо пътуване за мен, мадам, ако ми позволите една целувка.
Без да изчака отговор, той се наведе. Кати се притесни, но не се отдръпна. До момента беше водила безплодна борба с Джон. Невинната целувка на капитана й се стори необходимото оръжие, за да нанесе удар в нейна полза. Прегръдката му накара Кати да се бори, за да си поеме дъх. Тя се опита да се отдръпне, но беше твърде късно. Той вече бе опитал сладостта на устните й и беше захвърлил предпазливостта си.
— Устните ти са като огън, сладка моя — простена капитанът. — Трябва да ги опитам още веднъж.
Тъкмо се бе навел да я целуне повторно, когато Джон го откъсна от нея и го удари. Вторият удар просна капитан Хилари на палубата.
— Господи, какво направи? — изпищя Кати. — Мъртъв ли е? — попита тя уплашено.
— Не, скъпа — отговори Джон грубо, сграбчи я за лакътя и я повлече след себе си. — Просто е в безсъзнание, така че да не може да посяга на жена ми, колкото и очарована да изглежда тя от ухажването му. За известно време ще изпита значително неудобство, но бъди сигурна, че твоят капитан ще бъде съвсем добре утре. За теб не обещавам същото!
Джон грубо я завлече до каютата, блъсна вратата и я запрати върху леглото. Кати беше по-скоро развълнувана, отколкото уплашена, но когато Джон запали газената лампа и тя видя израза на лицето му, разбра, че има от какво да се страхува. Очакваше да чуе обидните думи, които напълно заслужаваше, но Джон нищо не каза.
Той се наведе злобно над нея, беше вбесен, но не посегна да я удари. Тя не можеше да разбере какво си бе наумил, но виждаше, че се опитва отчаяно да сдържи яростта си.
Кати впери поглед в очите му. Това, което видя, я накара да наведе засрамено глава.
Тя нарочно го беше предизвикала не само да удари капитан Хилари, но явно му бе причинила ужасно страдание. Болката в очите му беше искрена. Тя би приела обидите му с радост, ако с тях можеше да си спести този поглед.
Тя повече не можеше да отрича, че Джон лудо я обича. Душата й беше разтърсена и тя успя само да прошепне.
— Съжалявам.
И не посмя да го погледне.
Джон мълчеше. Няколко минути той остана надвесен над нея, докато ускореното му дишане се поуспокои. Тя усети как напрежението го напуска и въздъхна облекчено. Щеше да й прости и те можеха да забравят тази нощ.