Джон хвана брадичката й и повдигна лицето й към себе си. Сърцето й подскочи. Болката в очите му бе отстъпила място на някакво напрежение, което я накара да потрепери. Очите му бяха присвити, а изражението му враждебно. Когато заговори, гласът му прозвуча съзнателно злобно.
— Ти ме измами. Никога не бих повярвал подобно нещо за теб. Харесаха ли ти целувките на добрия капитан? Развълнуваха ли те?
Сърцето на Кати заби до пръсване. Куражът й я напусна. Джон в този момент беше чужд човек и тя се изплаши.
— Погледни ме! — кресна той и повторно повдигна лицето й.
Кати го погледна и примигна. Нямаше и следа от познатата й нежност.
— Отговори ми, по дяволите! Възбудиха ли те целувките му?
Кати захапа долната си устна до кръв и затвори очи да не вижда лицето му.
— Не — прошепна тя едва доловимо. — Не ме развълнуваха.
Не смееше да отвори очи. Джон леко я разтърси.
— Погледни ме — заповяда й той вече по-спокойно. Промяната в гласа му я подкани да го погледне. — Желаеше ли целувките му? — попита Джон изпитателно.
Тя преглътна сълзите си и успя само да поклати отрицателно глава.
Джон отиде в другия край на стаята. Приведе се и направи отчаян жест с ръка. Когато се обърна, чертите му бяха омекнали. Очите му бяха овлажнели, а гласът му трепереше.
— Тогава защо? — попита тихо той и се приближи. — Защо, Кати?
Кати преглътна мъчително. Не искаше да види сълзите й.
— Постъпих ужасно глупаво. Толкова се срамувам — каза тя. — Исках да те накарам да ревнуваш. Не предполагах, че ще те нараня. Много съжалявам, Джон.
Той зарови лице в косите й.
— Всичко е, защото много те обичам. Мисля, че бих убил Хилари, ако те беше докоснал.
После вдигна глава и отново срещна погледа й. Кати усети, че потръпва от възбуда.
— Позволих си да се влюбя в теб до край. Ти ми принадлежиш законно, но аз искам нещо повече от това. Искам да си изцяло моя и ничия друга.
Той я притегли към себе си и тя го прегърна, опитвайки се да разбере какво й казва.
— Искам да изпълвам дните и нощите ти. Искам да бъда желан, както аз те желая. Искам да ме обичаш с всяка фибра на душата и тялото си. Не съм обичал никого както теб и знам добре, че да завоювам цялата твоя любов ще ми трябва време.
Той се отдръпна и пак я погледна.
— За последен път те питам, Кати, и не искам да ме лъжеш. Би ли могла някога да ме обикнеш така?
Кати потръпна. Тя не си бе давала сметка за силата на любовта му. Знаеше, че я обича много, но не че я обича повече от всичко. Не разбираше какво точно означава това, което иска от нея. Ами Торн? Госпожа Даниълс? Нима можеха да съсредоточат всичката си любов един към друг и да изключат всички останали?
Тя му отговори съвсем искрено с треперещ глас:
— Обичам те достатъчно и искам да те направя щастлив, Джон, и ако успея да те заобичам така, както ти искаш, ще се радвам много. Обичам те, както една жена обича един мъж. Любовта ти е всичко, което искам. Близостта ти ме вълнува, допирът ти ме възбужда, а любенето с теб ми дава жизненост. Искам да споделям и щастието, и скръбта ти. Искам винаги да бъда до теб. Обичам те, Джон.
Джон я прегърна нежно. Това не бе просто една страстна прегръдка. Беше нещо много по-значимо. Беше разтворил душата си пред нея. Беше се разкрил докрай. Обичаше я толкова, че бе в състояние да й посвети живота си. Тя можеше да се възползва от това или да го отхвърли. Ако избереше второто, щеше да го унищожи.
Тя погали лицето му. Гледаше я с топли, нежни, пълни с любов очи.
— Никакви игри повече? — попита я тихо.
— Никакви! — увери го тя.
Двадесет и пета глава
Капитан Уинслоу остана два дни в каютата си. Той се осмели да излезе на палубата едва на третата сутрин, защото корабът трябваше да акостира в Неапол и повечето пасажери слизаха.
Джон и Кати Камерън бяха сред напускащите кораба и той просто нямаше търпение да слязат. Беше се излъгал в преценката си за първи път от младежките си години. Предпочиташе да отдаде случилото се на голямото количество шампанско. Изчака на мостика да спуснат пасарелите и да хвърлят въжетата, после неохотно зае мястото си за сбогуване с пътниците. Подутината от удара върху лицето му почти бе изчезнала, а след като бе обвинил за всичко шампанското, капитанът бе възвърнал и гордостта си.
Щеше да пътува обратно за Ливърпул без пасажери на борда. Трюмовете щяха да бъдат пълни догоре и капитанът приветстваше спокойствието и усамотението, които му предстояха. Последният рейс не бе приятен. На практика не си спомняше да се е чувствал толкова зле от подобна незначителна случка още от дните на ранната си младост.