— Няма да си разопаковам чантите — успя да каже между два пристъпа. — В тях няма нищо подходящо, което да облека. Ако ме беше подготвил, щях да знам какво да си взема.
Джон се засмя и я придърпа към себе си.
— Ако не носиш никакви дрехи, ще бъде не само по-удобно, но — бих казал — стимулиращо.
— Това звучи чудесно, Джон, но какво ще правим, ако искаш да ме изведеш някъде? Тук явно е рибарско пристанище и аз си представих, че бихме могли да употребим някои от нещата пред вратата.
Тя посочи към рибарските такъми. Джон се наведе да я целуне.
— Имам изненада за теб, любов моя — прошепна той. — В куфара ми има всичко необходимо за един бъдещ рибар. Ако искаш да видиш, престани да се смееш и аз ще ти покажа.
Кати отстъпи, за да може той да отвори куфара.
— Обърни се — нареди Джон.
Тя се обърна.
— А сега погледни.
На леглото пред тях лежеше костюм от гумиран плат с дълги ръкави. Кати виждаше подобно облекло за пръв път и се приближи да го разгледа.
— Какво е това? — и тя въпросително го погледна. — Как се облича?
Джон взе костюма, обърна го и показа връзките от врата до кръста.
— Развързваш ги и го нахлузваш — обясни той. — После аз връзвам отново връзките и ти ще имаш дреха, която да те пази от водата. За рибарите не е подходящо да носят поли. До края на престоя ни тук, ти, скъпа моя, ще станеш опитна рибарка и моето мнение е, че удобството на този костюм ще ти допадне. Сигурно ще ти се наложи да понесеш някой и друг любопитен поглед, но на борда на лодката ще се чувстваш чудесно.
Кати притисна костюма към себе си.
— Възхитителен е, Джон. Откъде го купи? Смяташ ли, че е прилично жена да носи панталон?
Джон се засмя на въпроса й, бръкна отново в куфара и извади от там чифт нови кафяви ботуши, които много приличаха на неговите.
— Това ще завърши тоалета ти, Кати — и й ги поднесе.
— О! — възкликна тя. — Нямам търпение! Трябва да ги пробвам заедно с костюма веднага. Нали?
Джон й кимна усмихнато и тя бързо свали всичко от себе си освен долната риза. Погледна го въпросително.
— Какво ще нося под това? — надяваше се той да има отговор. — Ризата ми няма да свърши работа.
Джон избухна в неудържим смях.
— Отдолу не се облича нищо, скъпа. Това му е хубавото. Твоите дрехи са неудобни, особено за лодка. Можеш да носиш отдолу само копринените си гащички, ако държиш.
— О, Джон! — възкликна тя, едва сдържайки смеха си. — Не мога да направя това! Не е прилично!
Джон я грабна в прегръдките си.
— Ти си омъжена жена, съкровище, и ако и двамата решим, че дрехите ти са прилични, тогава са. На риболовната лодка няма място за скромност. Така или иначе, на лодката ще те гледам само аз и понеже го спомена, трябва да ти кажа, че нямам търпение да те видя неприлично облечена.
Той я притисна още по-силно. Потърси очите й. Впи устни в нейните така, че тя потръпна.
— Би ли почакала малко преди да се докараш в новите дрехи, Кати?
Но не дочака отговор. Вече беше чакал прекалено дълго допира на мекото й тяло и не можеше повече да отлага.
Кати му отвърна като обви лицето му с ръце и го притисна към себе си.
— Получих урок — прошепна тя. — Никога вече няма да направя грешката да те ограничавам. Откак произнесох онази глупава забрана, те желая още повече.
Той нежно допря устни до нейните. Целувката му беше изпълнена с любов. Заля я омайваща топлина. Такъв силен копнеж изпитваше за първи път.
Ръцете й сновяха по широкия му гръб и това отприщи страстта, таена безкрайно дълго.
— Господи, желая те неудържимо — изстена той.
Кати задържа дъха си за миг. Ризата й се свлече на пода. Джон я целуваше като полудял. Ръцете му я галеха тръпнещо. Той просто пулсираше от желание. Тя разкопча ризата му, разтвори я, за да усети допира на голата му гръд.
Джон захвърли дрехите си светкавично. Езикът му я гъделичкаше по врата, надолу по гърдите, зърната й се втвърдиха от възбуда. Той я вдигна на ръце и внимателно я постави върху пухения дюшек на леглото. Дишаше тежко и на пресекулки. Кати зърна огъня в очите му. Беше същият, както много отдавна, през първата им любовна нощ. Тогава си бе въобразила, че това е лудост, но сега вече знаеше, че е просто луда страст, предизвикана от дълго сдържано желание.
Същото това желание го бе принудило да признае слабостта си. Страстната му същност и неудържимия глад на тялото му възбудиха и нея. Тя разтвори устни и прие търсещия му език.
Обичаше го. В чувството й нямаше половинчатост и задръжки. Искаше да изпита необикновените усещания, които той предизвикваше, искаше този миг да продължи вечно.