Когато най-после Кати успя да облече гумирания костюм, донесен от Париж, той й прилепна чудесно. Ръкавите бяха дълги точно колкото трябва, панталонът също. Платът беше малко грубичък за нежната й кожа, но Джон й сложи малко талк преди да завърже връзката. Забави се, защото му беше приятно да гали гърба й. Всъщност едва се удържа да не скъса връзките и да смъкне костюма.
Кати тъкмо бе усетила глад, когато на вратата се почука отривисто. Тя отвори и видя две кошници, от които се разнасяше божествена миризма. Отвори ги бързо и намери вътре две покрити тенджери и три бутилки червено вино. Наоколо нямаше никой.
Джон се приближи да й помогне да ги внесат вътре и се усмихна. Беше радостен от грижата на приятеля си, когото не бе виждал от години. Не бяха яли нищо след закуската сутринта, бяха изразходвали много енергия през деня и затова ядоха с охота и всичко им се стори безкрайно вкусно.
— Ако веднага не се измъкна от това… как се нарича — каза Кати през смях, — страхувам се, че вкусната ми вечеря ще бъде върната обратно.
Джон се разсмя и веднага я развърза. Тя си сложи топла роба, а той запали тумбестата печка. През деня беше топло, но вечерта задуха хладен вятър откъм морето.
Докато Кати измие чиниите от вечеря, вятърът се усили и заизвива свирепо. Стана доста студено, затова тя се мушна в единственото топло място във влажната хижа — в леглото, до Джон. Двамата лежаха отпуснати и щастливи. Кати затвори очи и когато ги отвори, слънцето вече се показваше над хоризонта.
Съпрузите Камерън прекараха целия ден на рибарската лодка на Паоло. Кати се чувстваше чудесно в новия си костюм, както Джон беше предположил и обяви, че облеклото на мъжете е много по-практично от това на жените. Тя отдавна бе престанала да носи корсети и тежки фусти, но повечето жени по света все още навличаха върху себе си пет-шест фунта плат при всяко обличане. Не беше предполагала, че може да бъде толкова ловка и да прави такива бързи движения, без непрекъснато да се безпокои, че може да настъпи полите си и да се спъне.
Меките кожени ботуши, които Джон й бе купил, също се оказаха голямо удобство. Бяха с равна подметка и грайфери, за да не се плъзга по мокрите дъски. Той беше обмислил всичко. Кати се възхити от неговата съобразителност.
Хванаха много риба. На връщане към хижата Джон забеляза, че от комина се извива дим. Той се усмихна — явно Паоло и съпругата му Мария бяха решили да не чакат завръщането им, а да дойдат по-рано и да ги посрещнат.
Малко след това вратата на хижата се отвори и отвътре изскочи хубав мъж, очевидно връстник на Джон. Той сърдечно прегърна приятеля си и избърбори някакъв поздрав към Кати, който тя не разбра.
Джон му отвърна радостно, след което Паоло грабна Кати, завъртя я във въздуха и я прегърна топло. Запознаха я с Мария, която за нейна изненада говореше английски. Поговориха си, после Кати се зае да й помогне да сервират превъзходните ястия, които беше приготвила. Те бъбриха и се смяха до късно през нощта, и когато си тръгнаха, Кати бе съвсем изтощена.
Тя се изкъпа набързо и когато си легна, Джон вече спеше. Кати се наведе да го целуне за „лека нощ“ и заспа в същия миг, в който сложи глава на възглавницата.
Когато Джон я побутна да става, стори й се, че току-що бе заспала. Навън беше още тъмно. Надигна се малко мудно, но й се зави свят и тя се отпусна върху леглото, като се усмихна.
— Защо се усмихваш, любима? — попита Джон живо.
— Защото съм щастлива — отвърна Кати.
Той приседна на ръба на леглото и я взе в прегръдките си.
— Аз също. По-щастлив, отколкото съм си представял, че мога да бъда. И заслугата за това е изцяло твоя, любов моя.
Кати го целуна по врата. Джон я вдигна от леглото и я постави върху коленете си.
— Щеше ми се да имахме повече време, Кати, но ако не искаш Паоло и Мария да те заварят гола, трябва да сложиш нещо.
Кати се разсмя, уви се в чаршафа и излезе навън. Беше съвсем тихо и тя не забеляза момченцето, което спеше недалеч от хижата. Кати се препъна в тялото му и тихичко изписка.
— Кой е там? — извика тя и без да дочака отговор, повика Джон.
Той се озова моментално, вдигна фенера над детето и видя, че е уплашено до смърт. Последваха бързи въпроси и отговори, след което Джон избухна в смях.
Докато се връщаха към хижата, Джон, с четиригодишното дете на ръце, разказа историята на Кати. Момченцето беше син на Паоло и Мария, които му казали, че не може да дойде с тях на риболов. Детето се почувствало изоставено и решило да се промъкне в лодката, докато всички спят. Но понеже не успяло да я намери в тъмното, отишло до хижата да чака родителите си и заспало.