— Колко си непослушен — смъмри го Джон. — Мама и татко ще бъдат много огорчени.
Кати се усмихна — беше й приятно да слуша как Джон говори италиански. Явно бе, че той обича деца, така внимателно се отнасяше към момченцето. Тя прокара ръка по леко издутия си корем и се почуди дали подозренията й бяха основателни.
Целия ден Джон и Кати прекараха в компанията на Паоло и Мария. Времето беше прекрасно и те загоряха на слънцето.
Вечеряха в дома на италианските си приятели и се запознаха с децата им. Семейството беше много задружно, а Мария — чудесна готвачка.
Кати остана възхитена от вкусните ястия и техния аромат Апетитът й се бе увеличил забележимо и това предизвика Джон да направи добродушна забележка.
— Ако не внимаваш, мила моя, ще надебелееш и ще ти се наложи да обличаш отново корсети и фусти.
Но тя знаеше, че независимо колко яде, скоро ще стане така или иначе закръглена.
Вечерта преди да потеглят за Рим, Кати настоя да споделят част от средствата си с добрите си приятели. Джон остави голяма сума пари на видно място, придружена с благодарствена бележка. Той също имаше желание да направи нещо за тях и предложението на Кати му достави удоволствие.
Кати реши, че е време да съобщи на Джон, че очаква бебе. Тя обмисли внимателно как точно да го направи, като има предвид горчивия спомен от първата си бременност. Знаеше, че всичко се е променило, но въпреки това потръпваше от безпокойство. Всичко случило се беше като сън наяве, сбъдната мечта за дом и голямо семейство. Много скоро щеше да го има.
— Да пийнем ли малко вино, Джон? — попита тя, когато той се приготвяше да си легне.
— Добре.
Джон се приближи и пое подадената му чаша. Стоеше много близо до нея и тя не можа да не се възхити на красивата му фигура. Беше много мъжествен, но лицето му имаше меко изражение, на което й беше трудно да устои. Тя се приготви за тост, очите й грейнаха.
— За теб, любов моя, и за детето, което нося в себе си.
Чертите му рязко се промениха и само за миг Кати усети как сърцето й спира. Но той широко се усмихна, с което недвусмислено показваше радостта си.
— Сигурна ли си? — попита той. — Кога?
Кати кимна и се усмихна.
— Да, напълно съм сигурна. Но ще трябва доста да почакаме. Доволен ли си?
— Повече, отколкото можеш да си представиш — отвърна Джон и чукна чашата й. — Обичам децата, особено моите собствени!
Той се засмя и взе чашата от ръката на жена си.
— Е, ще се върнем ли у дома? Ако ще ставаме отново родители, не искам да мързелувам повече и да пилея време. Освен това мисля, че жена в твоето положение не бива да пътува и да се уморява.
Джон я взе в прегръдките си.
— Ще ти построя най-голямата и най-луксозна къща в Ню Йорк — каза той. — Аз лично предпочитам да не се връщам в Сийл Харбър, ако ти си съгласна.
Като че ли бе прочел мислите й. Тя си бе представяла завръщането в дома му като негова съпруга и, въпреки че бе придобила увереност, знаеше, че не е подготвена да застане лице в лице с дома, където беше страдала толкова. Не искаше да живее в чужд дом. Искаше свой собствен. Къща, която да се изпълни с обич и разбирателство, един рай за семейството й.
Джон я целуна, а тя усети, че очите й се навлажняват. Отдръпна се и го погледна.
— Няма ли да е по-добре да си имаме малка къщичка, Джон? — попита тя шепнешком. — Място, където не можем да се изгубим? Ако не възразяваш, аз бих предпочела около мен да кипи живот.
— Имам една-единствена молба — трябва да я построим на брега на океана, за да могат децата ни да дишат соления въздух и да внасят пясък в къщата. Споразумяхме ли се?
Той се ухили дяволито.
— Споразумяхме се — отговори Кати.
ЕПИЛОГ
Къщата, която Джон построи за Кати и семейството си, беше малък рай. Беше просторна, светла, с достатъчно спални за гости и за едно голямо семейство, а в същото време беше топъл, удобен и уютен дом.
Намираше се малко по на юг от Седърууд, където Кати беше израснала. По желание на Джон океанът беше много близо.
Около къщата имаше гъста зелена трева, както и изобилие от храсти и цветя. Прислугата не живееше в самата къща, а имаше недалеч отделна постройка.
Имаше още обори и зеленчукова градина, а лъкатушещата пътека от главния път до портите беше оградена с гъста редица дървета. От двете страни беше застлана с кръгли бели камъчета.
На брега се намираше малка постройка, в която държаха лодката. Джон сам я бе сглобил с много обич, каквато цареше и между обитателите на къщата.
Каролин Даниълс живееше в Седърууд и ги посещаваше често. Беше си купила двуколка и коне и настояваше да ги управлява сама. Нямаше прислуга само защото не желаеше. Ендрю Макинис, нейният племенник, се беше записал да учи и тя с огромно удоволствие се грижеше той да има хубав дом.