Не очакваше да го види толкова скоро. Дори си мислеше, че може да е забравил за нея, особено след явното недоволство на Джойс от проявената интимност към една камериерка. Но изглежда, в крайна сметка той не се бе съобразил с това.
— Какво обичате, сър? — попита плахо Кати. Всъщност, знаеше защо е дошъл.
Джон явно се почувства неудобно, но бързо се овладя и промърмори нещо неопределено. Спомена, че иска да говори с нея във връзка с някакви специални поръчки за следващите дни. Подобни неща се случваха често и почти никой не им обърна внимание. Единствено госпожа Бейтс не се лъжеше така лесно. Тя моментално се озова до вратата, където той се беше облегнал, и попита:
— Бихте ли избрали някой друг, сър? Вече съм определила каква работа трябва да свърши утре Кати.
Джон не обърна внимание на защитната й атака, само се ухили и поклати отрицателно глава.
— Не, не бих могъл.
Той се наведе още към възрастната жена, която познаваше от детинство, и прошепна:
— Само Кати ще се справи. Съжалявам, госпожо Бейтс.
Джон се отдръпна от вратата и даде път на Кати. Госпожата промърмори нещо като „Разбира се, сър“ и се върна обратно.
Когато стигнаха до мястото с лодката, слънцето клонеше към залез. Сега бе доста по-топло, отколкото през деня. Вятърът беше променил посоката си и духаше откъм океана. Водата беше гладка като огледало, а чайките пируваха с риба, лесна плячка за тях без прикритието на вълните.
Джон вървеше малко напред като водач. Сега той спря внезапно, обърна се, и без да каже дума, протегна ръка и свали шнолите от косите й.
Гъстите руси вълни паднаха тежко почти до кръста й. Този неочакван интимен жест я обърка.
— Какво правите? — попита тя, докато се опитваше да прибере косите си и да вдигне шнолите от пясъка.
— Исках да я видя пусната свободно — отвърна Джон делово и издърпа шнолите от ръката й. — А сега забрави за косата си известно време и ела да видиш това, за което те доведох, докато не се е стъмнило съвсем, защото няма да можеш да го оцениш.
Кати не знаеше как да постъпи. Не беше сигурна дали трябва да протестира или да се подчини. Но той я хвана за ръката, без да се бави и я повлече след себе си по една дюна.
Тази дюна я бе възпирала неведнъж да идва насам. И сега, докато пъплеше нагоре с усилие, изведнъж зърна лодката. Да я построи беше отнело на Джон няколко седмици. Вече я беше пуснал на вода, закотвена към тежка дървена бъчва, използвана някога за осоленото свинско, с което готвачката приготвяше повечето ястия. Кати спря и впери поглед в красивия корпус на малкия плавателен съд. Лодката беше боядисана в синьо — предпочитания цвят на фамилията, а платната бяха прибрани, но готови да се издуят всеки момент.
— Ела — повтори Джон и я дръпна към лодката. Явно, много се гордееше с нея. — Двамата с теб тръгваме на плаване. Можеш ли да плуваш?
— Ами да — отговори Кати на резкия му въпрос и едва след това й мина през ум, че можеше да използва този претекст, за да му откаже. Ако не умееше да плува, той никога не би я извел в открито море с несигурна лодка. Но усмивката му я разубеди и тя тихомълком се зарадва, че не беше излъгала.
— Добре — каза Джон и улови пак ръката й. — Нямаме много време преди да се стъмни напълно, затова побързай.
Той й обясни как се наричат различните уреди и за какво служат. Тонът му беше нежен и тя можеше да го слуша с часове. Поглеждаше го от време на време, за де се убеди, че е разбрала всичко.
Доволен от нейната схватливост, Джон й помогна да се качи и освободи платната. Вятърът ги подхвана. Кати се изненада, че се движат толкова бързо при лекия бриз. Лекото полюшване я успокояваше. Напрежението, трупано в нея от момента, когато той я завари на верандата, започна да я отпуска.
Макар и да беше невежа в мореплаването, Кати не можеше да не забележи колко добър моряк е Джон. Той управляваше лодката с такава лекота, като че ли имаше власт над вълните и вятъра. И ги подчиняваше на волята си. Той повече не проговори и тя също се умълча. Тя беше само една от прислугата в дома му и наистина не можеше да си обясни защо я бе взел със себе си. Виждаше й се странно, но се радваше.
Когато Джон насочи лодката към брега, слънцето вече залязваше. Той й помогна да слезе, като я подхвана и на практика я отлепи от земята, при това без всякакво усилие. Кати се удиви на силата му. Нямаше никакво съмнение, че физически е в изключителна форма.