Вече на брега, тя трябваше бавно да разтъпче краката си, схванати от продължителното седене. Той изтегли лодката на пясъка и я остави на сигурно място. После я покри с брезент, който миришеше противно, тръсна се на пясъка и дръпна Кати към себе си. Косите й се разпиляха по лицето, гърдите и раменете му и за нейна изненада — дори по пясъка. Тя направи неуспешен опит да се освободи от ръцете му и нервно каза:
— Един момент, сър!
Това не й помогна. Ръцете му я обвиха, устните му потърсиха нейните. Кати усети пясъка под пръстите си. Преди да се докосне до нея, тя рязко отметна глава назад и без сама да разбира какво прави, хвърли цяла шепа пясък в лицето му. Той отпусна здравата си прегръдка и тя моментално скочи на крака и хукна с все сила към къщата. Сърцето й биеше до пръскане. Тя дотича до стаята си, заключи вратата и се отпусна на пода, останала без дъх.
Беше силно развълнувана. Все още усещаше устните му върху своите — топли, меки и жадни. Всъщност желаеше той да я целуне. Бе се надявала на това през цялото време. Сега се ядосваше на себе си, че се е съобразила с правилата за поведение. Би било много по-приятно, ако не беше мислила за положението си и му беше позволила да я целуне. И все пак, мислеше си Кати, той поне се бе опитал. Не би го направил, ако не я харесваше. Би могъл да прекара времето си с всяка изискана жена, която пожелае, но беше избрал нея, една камериерка. Защо ли? Не можеше да си отговори. Но ако той наистина я желаеше, тя беше сигурна, че шепа пясък няма да го спре.
Джон остана на плажа близо час. Първото му намерение бе да се втурне след нея и да й признае желанието си. Но след като размисли се зарадва, че не бе постъпил така. Реши да забрави несполучливия си опит и да преследва невинното момиче по-настойчиво. За него тя бе толкова привлекателна, че той беше склонен да забрави кой всъщност е.
Беше си представял, че тя ще приеме ласките му с желание, но дори при този неуспех той добре знаеше, че не би могъл да потиска безкрайно дълго мъжката си природа. Никога до тогава не се бе натрапвал на жена, но и никога не бе попадал на толкова млада и невинна като Кати. Фактът, че тя прислужваше в дома му, нямаше никакво значение за него. Тя му беше под ръка, а той я желаеше. Това, че бе първият мъж, с когото тя дори разговаря насаме, бе несъществено за него и той напълно го пренебрегна.
Докато се връщаше вкъщи, Джон Камерън трябваше да признае пред себе си, че мислите му съвсем не подхождат на един истински джентълмен. По-скоро бяха присъщи на егоистичен и безскрупулен злосторник. На прага на къщата върху лицето му цъфна широка усмивка.
Следващите няколко дни Кати старателно избягваше Джон, макар тайно да се надяваше да го срещне случайно. Всяка сутрин го виждаше да се отдалечава в галоп, а вечер очакваше завръщането му на прозореца си, който гледаше към конюшните. „Какво ми става? — недоумяваше тя. — Не мога да мисля за нищо друго.“ Не знаеше как да си обясни внезапно обзелите я чувства към мъжа, който беше неин работодател. Тя гледаше на нещата по-различно откакто той беше започнал да се държи по-интимно с нея и вече не можеше да се върне назад.
Джон Камерън беше умел и опитен ездач. Въпреки че се страхуваше от едрите животни, Кати закопня да се научи да язди. Представяше си колко хубаво би било да може да го придружава на кон до селото. Беше я питал веднъж-дваж дали умее да язди, и тя му беше обяснила, че никога не е имала условия да се научи. Той не бе споменал нищо повече по въпроса.
Вечерята беше сервирана и Кати се оттегли в стаята си. Тогава дочу, че госпожа Бейтс обсъжда нещо на висок глас в преддверието. Тъкмо смяташе да отвори вратата, когато яростно чукане я накара да подскочи. В следващия момент се подаде главата на госпожа Бейтс.
— Облечена ли си, Кати? — попита тя ядосана.
— Да — отговори момичето бързо, — случило ли се е нещо?
— Не, нищо — тросна госпожата. — Господин Камерън е тук и настоява да говори с теб.
Госпожа Бейтс се отдръпна от вратата и я побутна назад, за да влезе Джон, който, стоеше зад гърба й.
— Добър вечер, сър — промълви плахо Кати — Мога ли да ви бъда полезна с нещо?
Джон пристъпи напред, а госпожа Бейтс се отдръпна.
— Да, и затова съм тук. Наметни нещо и ме последвай, Искам да видиш нещо.
За пореден път сърцето й заби до пръскане. Не беше разговаряла с него няколко дни и мислеше, че вече е загубил интерес към нея. По-рано дните й бяха запълнени с приятни задачи, които изпълняваше с радост. Отскоро обаче в нея се роди надеждата, че вечер ще има други развлечения, различни от шиенето и четенето. Беше още млада, но до този момент не се бе интересувала особено от мъже. Преди Джон да потърси компанията й, не й бяха липсвали вълнението и възбудата, присъщи единствено на романтичните любовни приключения.