След като изстрада мъчително всяка своя мисъл и внимателно прецени истинските си чувства, след като Нел бе разкрила същността си, той се запъти обратно към къщи. Първоначалният му необуздан гняв бе преминал и той вече гледаше на нейното признание като желание от нейна страна да му причини болка и да го накаже. Сега тя протягаше към него ръка за помощ, търсеше покой за духа си. Нямаше нужда да му казва нищо повече. Тя би могла да си премълчи и той никога нямаше да узнае. Но Нел бе признала. Защо ли? Дали ненадейното й решение не целеше да заздрави тяхната връзка, за да могат двамата да се обичат безкористно. Шон не беше сигурен, но дълбоко в сърцето си усещаше, че каквото и да бе сторила Нел, той щеше да й прости. Обичаше я много силно и с времето щеше да превъзмогне наранената си гордост.
Бяха минали часове от излизането му и когато се завърна всички в къщата спяха. Той влезе безшумно в спалнята. Вътре цареше пълен мрак и докато търсеше свещ, Шон бе обзет от внезапен страх. Дали не бе избягала? Господи, само да е останала!
Светлината на свещта падна върху тялото на Нел, която лежеше на пода точно така, когато той бе я напуснал. Когато видя локвата кръв под нея, силен вик се изтръгна от гърлото му:
— Боже, какво направих? Какво направих?
Тялото й беше безжизнено. Докато се опитваше да я вдигне, тя простена, клепките й трепнаха и тя бавно отвори очи.
— Не — проплака Нел — не, не ме мести. Бебето ми… Шон, помогни ми…
Гласът й бе толкова слаб, че той едва отгатваше какво иска да му каже. Положи я обратно много внимателно и се втурна да вземе възглавница.
— Сега ще ти помогна, скъпа моя — стенеше той, а очите му се пълнеха със сълзи, беше уплашен. — Ще ти помогна.
Шон изтича до врата и започна да крещи, докато не се появи сънения му камериер.
— Тичай за доктор. Бързо, жена ми умира! Събуди незабавно икономката и й кажи да дойде тук веднага.
Паниката в гласа му принуди камериера да се разтича.
Но вече беше твърде късно да се помогне на Нел.
Шон коленичи до нея и се разрида. Тя се размърда и се опита да каже нещо. Беше толкова безсилна, че само устните й се помръдваха, без да се чува никакъв звук. Тя повдигна с усилие ръка и посочи нещо. После простена отново и Шон отмести погледа си в посоката, която тя сочеше.
Под кринолина й имаше малка купчинка. Шон я повдигна бързо и ахна. Там, на пода, все още с пъпна връв, беше синът му. В този момент в стаята влезе госпожа Лайдън, икономката. Шон извика за помощ. Тя вдигна бързо парче стъкло от пода, взе бебето на ръце и сряза връзката му с майката. После го обърна надолу с главата и го заплеска енергично. Шон стоеше безпомощен с надеждата да чуе плач, но това не стана.
Той се обърна към съпругата си, потънала в кръв, и я притегли към себе си.
— Нел, моля те, кажи нещо! Нел! Не умирай не можеш да умреш, не бива! Обичам те! Имам нужда от теб! Моля те Нел!
Тя отвори очи и този път той успя да чуе гласа й. През хъркащите, задавени звуци едва долови шепотът й.
— Шон, любими мой — тя потърси ръката му, а той взе нейната и я притисна към устните си — приближи се.
Той се подчини и се наведе над нея.
— Съжалявам, Шон — тя се задави. — Никога не съм направила нищо добро в живота си. Но това дете е твое. Давам ти го с цялата си любов, за всичката любов, която ти ми даде.
Нел Дженингс Камерън издъхна в ръцете на мъжа, който я обичаше и когото тя също бе обикнала. Дълбока скръб и ужасяващо чувство за вина обзеха Шон при загубата на обичните му жена и син. Повече от година изтерзаният му мозък блуждаеше и макар да се движеше сред живи, той бе мъртъв. Просто вегетираше като организъм, но не и като човешко същество. Съвестта не му даваше покой. Той не искаше да живее без Нел.
Същата година умря и майка му. Двамата с баща му бяха направили всичко, което бе по силите им, за да го върнат от въображаемия свят, където съзнанието му го бе отвело. Смъртта на майката успя да стори това. С течение на времето, когато започна да се възстановява и да се връща към предишното си здраве, Патрик намисли да му потърси друга съпруга.
Той успя да го убеди, че това ще бъде най-доброто лекарство за болестта му.
Шон не желаеше друга жена, но Патрик се тревожеше и измъчваше толкова за единствения си син, че Шон накрая склони и го остави да действа както намери за добре. Какво значение можеше да има това? Той се съгласи да се ожени за жената, която баща му избере. Би се съгласил да направи всичко, което поискат от него. Не желаеше да взема решения. Изобщо не желаеше да живее, но Патрик Камерън нямаше намерение да загубва сина си, единствения си син, на двадесет и осемгодишна възраст. Той отказваше да гледа как Шон се погубва. Възнамеряваше да му организира съвсем нов живот и се надяваше времето да излекува душата му, която засега бе само поуспокоена.