— Разбира се, че можеш — каза господарката. — Чудех се дали някога ще ме попиташ. Аз знаех, че ти съчиняваш приказките, които разказваш на децата, защото ние нямаме книжки с подобни истории.
Мелиса се разсмя, а след нея и Кати, която се почувства неловко заради неумелата измама.
Мелиса удържа обещанието си. Още на следващия ден поканиха Кати в учебната стая по време на заниманията на момичетата. За нейна изненада след урока я помолиха да остане и обучението продължи още два часа. Тя усвояваше много бързо, опитвайки се да запамети всичко, което й показваха. Не след дълго четеше чудесно. Учеше се и да смята. След много упражнения, най-вече през нощта в стаята си, тя успя да усъвършенства своя почерк. Мелиса се гордееше с нейния напредък, а самата Кати бе неописуемо щастлива.
Докато беше топло, Кати прекарваше на брега свободното си време. Тя заемаше книги от библиотеката с разрешението на господарката и от изгрев до залез четеше. Това бяха най-приятните часове в живота й, спомняше си тя по-късно.
Един ден, на път за любимото си местенце, Кати забеляза някаква жена, която лежеше на пясъка по корем. Тялото й беше толкова неподвижно, че тя не посмя да се приближи. Но чувайки стенанията й, се втурна към нея, коленичи и попита:
— Какво ви се е случило? Лошо ли ви е?
След като не получи отговор, тя обърна едрото, тежко тяло. Жената не направи никакво движение. На челото й зееше огромна, грозна рана. Кати изтича до водата и намокри краищата на полата си. После се върна до безжизнената фигура и притисна мокрия плат върху раната. След секунди жената отвори очи.
— Коя сте вие? Какво се е случило? Добре ли сте? — попита Кати.
Жената се надигна и тогава Кати забеляза, че е облечена в рокля толкова силно изрязана отпред, че гърдите й бяха съвсем разголени. Непознатата изглеждаше толкова необичайно за Кати, че тя не успя да прикрие учудването си.
— Казвам се Джоси — промърмори едрата жена, като се опитваше да се изправи. — Аз… аз наистина не зная какво се е случило.
Тя се задъхваше и сложи ръка върху раната на челото си.
— Благодаря ви за помощта, все някак ще се оправя — прошепна Джоси. После се изправи несигурна и тръгна към океана.
Кати я видя да съблича дрехите си и да се хвърля във вълните.
— Господи! — възкликна тя. — Какво прави тази жена?
Изправи се бързо и огледа наоколо, за да се убеди, че наблизо няма никой.
— Излизай веднага! — изкрещя Кати. — Може да те види някой!
Джоси я погледна и се изсмя високо и необуздано, което накара Кати да се усъмни дали жената беше нормална, или ударът бе разстроил разума й. Джоси излезе от водата така уверено, сякаш беше напълно облечена. И двете мълчаха, докато Джоси си сложи дрехите, а Кати се стараеше да не я гледа. Беше потресена от дързостта й. С течение на времето обаче, след като се сприятелиха, Джоси й обясни толкова много неща. Никога досега младото момиче не беше чувало някой открито да говори за интимните отношения между мъжа и жената. И сега Кати използва възможността да зададе на новата си позната въпросите, които отдавна се въртяха в главата й.
Джоси я информира най-подробно. Всъщност, за първи път в живота си тя се почувства по-горна от някого. Беше много добре запозната с нещата, за които Кати нищо не знаеше. И се почувства важна. Подробно й разказа за всичко, което бе научила от личния си опит. Кати слушаше напрегнато и не смееше да продума. Джоси смяташе, че една жена не бива да се впуска в интимни отношения, преди да е запозната напълно с тези неща. Самата тя само бе спечелила от своите знания.
При някои от разясненията на Джоси Кати силно се изчервяваше, но накрая й бе много благодарна за откровеността и за това, че от нея узна за неща, за които иначе нямаше откъде да научи.
Слънцето клонеше към залез, когато Кати стана и каза, че трябва да си тръгва. Джоси взе ръката й и още веднъж й благодари за помощта. Кати също каза „Благодаря!“. През този ден тя бе научила много нови неща и беше радостна, че има нова приятелка, макар и не твърде морална.
Когато се прибра в къщи, слънцето бе залязло. Тя влезе в кухнята и видя с изненада, че там няма никой. По това време приготвяха вечерята, но сега помещението беше пусто. Тъкмо заизкачва стълбището, когато чу, че някой излиза от килера. Беше госпожа Бейтс.
— Божичко! — проплака тя. — Служи се нещо ужасно! Просто не знам как. О, мили Боже!
Кати не можа да разбере нищо от несвързаните й приказки. Сложи ръка на рамото й и я разтърси.
— Госпожо Бейтс — извика Кати с растящо безпокойство в гласа, — какво има?
От очите на възрастната жена потекоха сълзи. Гласът й силно трепереше и Кати трябваше да следи движението на устните й, за да я разбира какво казва.