— Побързай — смъмри я той добродушно. — Заради теб може да изпуснем връзката. Надявам се, че няма да бъдеш от онези жени, които трябва непрекъснато да бъдат подканвани, за да бъдат точни.
Кати привърши бързо последните приготовления и те излязоха заедно, нетърпеливи да потеглят. Госпожа Даниълс и Торн ги чакаха във фоайето на хотела. Кати се натъжи, че трябва отново да го остави, толкова скоро след пътуването му до Шотландия. Бяха прекарали заедно само една седмица и отново се разделяха.
Госпожа Даниълс беше настояла те и Джон да заминат сами.
— Нали не искате всички да разберат, че вече имате дете, а пък току-що сте се оженили? — попита тя.
Кати разбираше, че тя е права, но въпреки това й се доплака. Сбогуваха се набързо и преди Кати да има възможност да се осведоми за плановете на Джон, той й помогна да се качи във файтона и потеглиха.
Още докато напускаха града, Кати бе обзета от доволство, че е съпруга на мъжа, когото обича. Тя се улови, че го наблюдава така, сякаш го вижда за първи път. Въпреки големия му ръст, движенията му бяха плавни като нейните. Джон държеше ръката й и често й се усмихваше, докато файтонът подскачаше и се друсаше по пътя. Когато стигнаха до пристанището, нощта вече падаше. Корабът трябваше да ги откара към Средиземноморието.
Пристигнаха навреме. Наоколо гъмжеше от хора, а това означаваше, че корабът всеки миг е готов да вдигне котва. Показаха им тяхната каюта. Кати се изненада от луксозното й обзавеждане. Не беше голяма, но съдържаше всичко необходимо за удобството им. Отдясно беше широкото легло, а отляво — малка кушетка и печка. Точно пред кушетката се намираше малка масичка, а на нея имаше списания, плодове и бутилка шампанско.
Кати тъкмо се бе заела с багажа, когато корабът се отдели от кея. Тя се подпря на стената да запази равновесие и после продължи работата си.
— Вечерята ще бъде сервирана след половин час — информира я Джон.
Той взе бутилката шампанско, погледна Кати и попита.
— Да пийнем ли по чаша вино?
Тя го погледна и се почувства горда. „Какъв представителен мъж — помисли си тя. — Странно защо досега не съм забелязвала колко е красив.“
— Да, благодаря — отговори тя и пое чашата.
Джон седна на кушетката и я придърпа до себе си.
— За нашите бъдещи дни — вдигна той тост. — Нека са изпълнени с любов и щастие.
Кати премигна да задържи една сълза и изпи виното на един дъх. Джон моментално й наля втора чаша и тя се отпусна назад, за да се наслади на топлината, която се разля по тялото й. Заговори открито и свободно за бременността си и първата година при Форбис, а Джон я слушаше. Беше му споменавала бегло за този период по време на предишните им разговори, но й се стори важно да му открие, че не беше се доближавала до друг мъж.
Джон я прекъсна, като протегна ръка за бутилката и наля отново.
— Не е нужно да ми обясняваш нищо, Кати — каза той тихичко. — Ако се беше появил друг мъж, вината щеше да бъде изцяло моя и не бих могъл да те виня, че си потърсила другаде утеха.
Внезапно той се изправи и прекоси каютата. Когато се обърна, изражението му беше сурово.
— Сега си моя и аз винаги ще те пазя. Но сега, когато вече ми принадлежиш, ако ти се осмелиш да погледнеш друг мъж, уверявам те, че горчиво ще съжаляваш!
Лицето му се беше променило. Явно чувствата му бяха необуздани и искаше да я притежава напълно. Кати потръпна от погледа на съпруга си. Гневът му изчезна толкова бързо, колкото се беше появил, и той се усмихна и хвана ръката й.
— Ела — каза й, — да отидем да вечеряме с останалите.
Щом Кати се изправи, главата и се завъртя. Полюшкването на кораба, като че ли се беше засилило. Тя се хвана за Джон, за да не залита. Не усещаше краката си. Уж стоеше права, а пък не бе съвсем уверена.
Когато той я пусна, тя залитна назад и седна обратно на кушетката, потъвайки в меките възглавници. Погледна Джон — в очите му проблясваха присмехулни пламъчета.
— Какво не ми е наред, Джон? — попита тя. — Защо се смееш? Толкова глупаво ли изглеждам?
Той я повдигна и предложи ръката си за подкрепа.
— Смея се, защото ме развеселявате, мадам. Просто ми се струва, че шампанското ти дойде малко множко, това е всичко. Искаш ли да поръчам вечерята тук?
Кати се усмихна облекчено.
— Може ли, Джон? — попита тя плахо. — Наистина се безпокоя, че ще бъда много несръчна в това състояние и ще се изложа…
Джон се ухили широко, явно потискайки напушилия го смях.
— Вашите желания са закон за мен, госпожо!
Той се поклони и това я разсмя. Целуна я лекичко по устните и й помогна отново да седне.
— Ще се забавя само една минута. Чакай ме тук.