Когато Кати се събуди и се облече, Джон още спеше. Не беше спал истински от седмици. Обърна се с гръб към него и повдигна косата си на едри букли по последна мода. После облече рокля, която наистина я правеше възхитителна.
Джон беше разочарован, че не бяха се любили през нощта, но реши да навакса загубеното незабавно. Нямаше закъде да бързат. Тя можеше да се облече и по-късно.
Кати се обърна и срещна погледа му. Все още му беше ядосана. Беше решила да не участва в игрите му. Смяташе да му покаже, че не е господар, за какъвто се мислеше. След като беше постъпил подло и я бе накарал да повярва, че я обича и че се е променил, а всъщност си бе останал същият властен егоист, той си заслужаваше такова отношение.
Джон й се усмихна и се надигна на лакът.
— Добро утро, обич моя — каза той.
— Добро ли е? — попита тя иронично.
— Ами поне от тук така изглежда — отговори Джон. — Ела при мен и ще ти покажа.
— Нямам такова намерение — каза Кати. Стоеше достатъчно далеч, за да я достигне. — Вече се облякох и искам да закуся, ако ми кажеш къде се намира трапезарията.
Тя взе чантичката си и продължи:
— Снощи те чаках доста дълго време, което употребих за размисли. Реших, че няма да ми бъде трудно да зачертая и теб, и любенето с теб от съпружеските си задължения.
Джон не повярва на ушите си.
— Решила си какво? — извика той и скочи от леглото.
— Чу ме добре — отвърна Кати. — Сега, когато съм ти съпруга, а не любовница, ти не можеш да се разпореждаш с мен под заплахата от наказания.
Тя се обърна с лице към него в мига, когато посегна да я сграбчи за раменете. Ръката му силно я удари по бузата. Кати само успя да вдигне ръце в защита.
— Съжалявам — извини се бързо Джон. — Стана случайно, ти се обърна прекалено рязко. Заболя ли те?
Той понечи да хване ръката й, но Кати се дръпна вбесена.
— Казах ти, че стана случайно, Кати — извика той, раздразнен от упорството й. — Ела тук сега и ми обясни.
— Случайно! — изкрещя Кати. — Няма ли да бъде по-честно да си признаеш, че за теб боят е средство да постигнеш целта си? Твоята втора природа. Просто не успя да се овладееш навреме, нали?
Джон я гледаше втрещен. Какво й ставаше? Той поклати глава и промърмори под носа си.
— Започвам да си мисля, не моят баща, а твоят е бил безумен… Нищо не разбирам? Какво има? — повиши глас той.
Кати изтича до вратата на каютата, но преди да успее да я отвори, Джон я затръшна с крак.
— Къде си мислиш, че ще отидеш? — викна той, вече истински ядосан. — Ако си мислиш, че можеш да си отиваш и да се връщаш, когато ти скимне само защото сме женени, ще трябва добре да размислиш.
Той я сграбчи грубо за ръката и я запрати върху кушетката. После застъпи с коляно възглавницата до нея, за да не може да бяга.
— Сега — каза той, — кажи ми защо е всичко това. Какво ти става? Какво съм направил?
Кати го изгледа решително. Беше се надъхала с увереност през нощта и въпреки неизгодната си поза, не се страхуваше от него. Вече беше обявила намеренията си и смяташе да се придържа към тях. Нямаше да се предава, освен ако сама не решеше.
Кати го изгледа студено и каза:
— Не желая да ти обяснявам действията и решенията си. Нямаш право да ме задържаш тук против волята ми. Аз съм съпруга, а не затворничка. За последен път ме измами.
Джон се опита да я прекъсне, но тя не му обърна внимание.
— Ти си жесток, подъл и себичен. И аз те мразя! Ако не ме беше подмамил с ухажването си, щях да си спомня всички твои недостатъци, които ти прикриваше много внимателно, за да ти повярвам, че ме обичаш, преди да се омъжа за теб. Сега знам, че всичко е било театър, за да ме поставиш отново в подчинено положение. Е, просто няма да стане, Джон Камерън, това е всичко!
Тя бутна крака му от кушетката и се изправи на сантиметри от него. Погледна го смело в очите и продължи:
— Не се страхувам от теб и ако пожелаеш да сложиш край на този брак, който вече започна да ме разочарова, аз няма да те спра. Оправях се много добре и без теб и смея да твърдя, че ще мога и занапред.
Лицето на Джон беше развълнувано. Той я хвана за раменете и я разтърси.
— Млъкни! — извика той. — Млъкни и ме изслушай! Или — Господ ми е свидетел — ще ти покажа точно колко жесток, подъл и себичен мога да бъда!
Гласът му моментално прекрати нападението й.
— С дръзките си нападки ти току-що отне всичко онова, което аз съм щял да ти отнема. Казваш, че съм те подвел, но не ми обясняваш как. Казваш, че съм жесток, подъл и себичен и че ме мразиш, а вчера ми каза, че ме обичаш. Кой кого подвежда? Ако някой трябва да бъде ядосан, това съм аз. Ами че ти си се превърнала в една истерична, опърничава жена! Деспотична, арогантна, разпореждаща се малка кучка, която не иска да дава никакви обяснения. Ти си въобразяваш, че аз трябва да дам обяснение. Добре, с удоволствие, ако разбера защо си се развилняла така. Въпреки че се съмнявам, че ще приемеш каквото и да било обяснение, ако изобщо се вредя да ти го дам. Е, какво те разстрои?