Док Соренсън остави две халби бира на бара. Всъщност почти ги тресна и пяната потече през ръбовете върху излъсканото дърво на плота. Единствените двама посетители вдигнаха изненадано глави.
Изненадата им бързо се превърна в смях, когато видяха, че в очите на съдържателя още тлее гняв, а изкривената рамка на очилата му не успяваше да го скрие.
— Я ги пиши на сметката на Пърси — каза единият мъж и примигна невинно. Другарчето му го сръчка с лакът и двамата се изкикотиха на шегата… на него.
— Много смешно! — простърга гласът на Док. Съдържателят протегна ръка. — Петдесет цента.
От другия край на стаята Мария го гледаше сякаш усеща болката зад кипящия гняв. Откак я познаваше, тя винаги разбираше настроенията му по-добре от него самия. Заради нея се върна от Изток, заради нея остана тук, място, което само апачите могат да нарекат свой дом.
Тя пристъпи към него и той прочете тревога в искрящите й кафяви очи. Боже, толкова е красива… и не само заради красивото си лице — винаги е обичал най-силно душата й, която светеше зад тези очи. Само тя го виждаше такъв, какъвто е.
— Аз ще поема, ми амор — рече тя. — Скъпи мой, защо не си починеш?
Док се намръщи. Последното нещо, от което имаше нужда след поредното унижение от Пърси Долархайд, беше нейната грижовност. Беше мъж и нямаше нужда една жена, дори това да е собствената му съпругата — може би, особено тя — да се държи с него като със слабак и то пред банда непознати.
— Имаме клиенти — каза той. — Не ми трябва почивка! Какво намекваш?
Мария свали ръката си от неговата и отстъпи назад.
— Нищо — меко рече тя, — аз просто…
— Направиха ме на глупак — тросна се Док. — Няма нужда да го пудриш и кривиш. Сега хората загубиха доверие в мен, в заведението…
Мария поклати глава, а дългите й, гарвановочерни къдрици се плъзнаха по раменете й.
— Това не е вярно… просто не исках да те застрелят…
— Е, добре съм — гневно натърти той, показвайки и на двама им, че не е.
Нямаше как да обясни на една жена, че на този свят непреклонността на един мъж струва колкото всичко, което притежава. Цялата му личност почиваше на тази основа — да докаже, че може да оцелява, че е способен да защити хората, които обича, и нещата, които нарича своя собственост, че може да ги брани умело… с пистолет.
— Може би не ни е тук мястото — прошепна Мария с наведена глава. Примигваше сякаш имаше нещо в окото.
Безсилният гняв надделя дори над любовта му, която би му помогнала да разбере какво всъщност му казва съпругата му. Самоомерзението му загрозяваше всичко, превръщаше всяка дума в нож, на който се порязваха и двамата.
— Искаш да си ходим? Как можа да си го помислиш?
Болката в очите й не можеше да бъде скрита.
— Последвах те тук, защото бих те последвал навсякъде. Есто ес ту суеко, мечтата ти! Помниш ли колко бяхме щастливи, когато дойдохме?
Тя се приближи до него, не се отдалечи… но сякаш всеки неин жест само засилваше усещането, че се е провалил. Истината изригна през устата му:
— Не разбираш ли!? Не мога да те защитя! Не мога дори себе си да защитя!
— Няма нужда да доказваш нищо — рече тихо Мария. — Ти си най-смелия мъж, когото познавам.
Приведе се и понечи да го целуне. Той я избута.
— Не съм дете!
Док се обърна към стълбите, водещи към втория етаж и се заизкачва. Скри се в мрака — гневен на нея, на света, в който живееха… но най-вече на себе си.
Мария го изпрати с поглед, а раните от думите му още личаха в стойката й. Само че част от съзнанието й, незаета от тъгата, отчете поредния клиент, който влезе през вратата. Тя бързо се взе в ръце и благодари на самообладанието, на което я бяха научили годините работа в кръчмата на родителите й.
Новодошлият бе мъжът, който сложи край на жалкото царуване на Пърси, и то дори без да стреля. Мъжът се опря на бара. Следваше го едно куче и макар мъжът изобщо да не го погледна, то легна на пода до краката му.
С искрена усмивка Мария приближи новодошлия, за да му вземе поръчката.
— Пържола — каза мъжът.
Мария отвори бутилка от най-доброто си уиски и му наля една чаша, после остави отворената бутилка на бара.
— Днес имаме добро посоле3. Безплатно. Заради това, което стори — без да спира да се усмихва, тя се обърна и влезе в кухнята.
3
Традиционно мексиканско ястие, което се приготвя от свинска глава, царевица, лук, лют червен пипер, майорана.