Лицето на тази жена не му говореше нищо. Защо, по дяволите, носи в себе си снимката на някаква непозната?
И все пак… Погледна отново дагеротипа. Нежната усмивка, очите, които сякаш гледаха право в него с… любов? За миг сърцето му спря и дъхът му секна. Гледаше снимката като пума, дебнеща сърна, готов да скочи… и неочаквано потъваше в дълбините на очите й.
Смутен, мъжът сложи дагеротипа в джоба си. Щеше му се да има по-добро място, където да го държи… шапка, например. Мамка му, къде му е шапката? Още от сега личеше, че денят ще е дълъг и горещ.
Мъжът чу тропот на копита по пътя. Той спря да се оглежда и замръзна неподвижно. Ездачите явно не бързаха, но със сигурност идваха насам.
Ръката му автоматично се стрелна към колана… Там нямаше нищо. Пръстите му бавно се свиха в юмрук. Пистолетът! Това беше единственото нещо, което струваше толкова, колкото и животът му.
Мъжът се загледа в ръката си. Не знаеше какво друго може да прави с нея… Примирен, той седна, вперил поглед в босите си крака, и зачака.
Не му се наложи да чака дълго. Когато чу, че ездачите превалят хълма дори не си направи труда да се обърне и да погледне. По тропота можеше да заключи, че са поне трима.
Щом те се приближиха, мъжът най-сетне вдигна глава. Имаше достатъчно време да ги прецени, докато направиха няколко кръгчета около него, преди да спрат конете си. Бяха трима брадати мъже — силни и корави — облечени в обичайните тъмни дрехи. Следваше ги едно черно куче. По облеклото им се беше напластил прах, очевидно яздеха отдавна. Имаше нещо, нещо почти неуловимо в тях, което му подсказа, че тримата мъже са едно семейство — баща и двама синове, навярно. Обруленият по-възрастен мъж носеше цилиндър, с който приличаше на гробар.
На седлото му мъж висеше трофей — скалп с дълга черна коса. Още един скалп висеше на седлото на единия от синовете. На мъжа това му беше достатъчно, за да разбере, че тези тримата повече убиват и по-малко погребват.
Тримата ездачи го гледаха изпитателно. Накрая възрастният рече:
— Яздим към Абсолюшън2. Знаеш ли колко на запад сме стигнали?
Мъжът ги погледна с очи, празни като главата му. Абсолюшън? Това има ли го на картата? Или тези тримата си мислят, че ако яздят достатъчно дълго на запад, всичките им грехове ще бъдат опростени?
Тримата мърдаха нервно на седлата си в очакване на отговор, който той не можеше да им даде.
— Може би е идиот — проговори единият от синовете.
Бащата скочи от коня. Приличаше на ходещ арсенал — пистолет в кобура, нож за дране на дивеч в колана и карабина Уинчестър на гърба. Мъжът се изправи бавно и несигурно. Бащата спря пред него и каза:
— Има ли причина да не ми отговорят, друже?
Мъжът мълчеше. Не беше сигурен дали има достатъчно слюнка, за да проговори. Не се сети да ги помоли за вода, а и на тях не им хрумна да му предложат. Съвсем ясно виждаше как двамата сина застават с конете си от двете му страни, препречвайки почти нехайно пътя му.
— Вижте — викна единият, — има пранга на китката си… и май са го стреляли.
Бащата хвърли бърз поглед към странната метална гривна на китката на мъжа. Изражението му с нищо не показа изненада. Тримата вече бяха обградили мъжа.
— Може да е избягал от пандиза — предположи другият син, — и да дават награда за него…
Ловци на глави. Ако не са били досега — вече станаха, помисли мъжът.
Възрастният свали карабината и я насочи към мъжа.
— Днес не ти е щастлив ден, страннико — каза бащата като премести погледа си към босите крака на мъжа, а после отново към лицето му.
Очите на мъжа бяха празни, също като главата му. Стоеше без да мърда, с отпуснати покрай тялото ръце.
— А сега се обърни много бавно — нареди бащата — и тръгвай!
Мъжът не помръдна. Бащата направи няколко крачки и се приближи до непознатия. Черното куче заръмжа, сякаш долови опасност. Странникът не помръдна от мястото си, дори лицето му не трепна. Само няколко сантиметра деляха дулото на карабината от гърдите му.
— Казах, тръгвай… — дулото на пушката се допря до гърдите на мъжа.
Мъжът се хвърли напред като нападаща змия и с едната ръка сграбчи карабината за дулото. Проехтя изстрел, но куршумът просвистя покрай него. Той дръпна силно пушката и я изтръгна от ръцете на бащата. Възрастният мъж загуби равновесие, олюля се и падна назад. Странният непознат успя да се пресегне и да грабне ножа от калъфа на колана му.