Мъжът взе колана с кобура на оръжието и го закопча около кръста си. Макар да не знаеше кой е и къде е, пистолетът по някакъв странен и необясним начин го накара да се почувства цял.
След това той обходи с поглед голата, обляна в ослепителна светлина равнина. Чувстваше се някак повече като себе си. Осъзна, че тези му мисли са напълно нелепи, също като самия него изправен тук, насред нищото.
Мъжът огледа конете, които пощипваха суха трева край пътя и чакаха ездачите си. И трите коня изглеждаха добре. Той си избра единствения, на чието седло не висеше скалп. Привърза палтото отзад, където намери и един спален чувал. Тупна другите две животни по задниците и те припнаха надолу по пътя. Интелектът и инстинктите им щяха да ги отведат на някое по-добро място.
Следвайки собствените си инстинкти, мъжът се качи на третия кон и го обърна в посоката, от която дойдоха тримата непознати. Абсолюшън. Вероятно е град и едва ли се намира далеч. Мъжът сръчка леко коня с шпорите. Животно пое в лек галоп — темпо, което тялото на странника можеше да понесе.
Щом мъжът и конят поеха по пътя, кучето стана и ги последва. Мъжът дръпна юздите и се обърна назад — прилича на овчарско куче, помисли той. Козината му беше дълга и рунтава, черна, с бяла ивица около врата.
Каквото и да беше кучето, явно не му идваше наум да тръгне нанякъде само, макар да бе свободно. То стоеше срещу него задъхано, с изплезен език и сякаш се усмихваше.
Мъжът го гледаше с очите на пума. Сетне обърна коня и тръгна без да поглежда назад. Кучето го последва. Превалиха близкия хълм и поеха към долината, която се откри пред тях.
2
Абсолюшън беше просто едно място, а не състояние на духа. Половин ден езда бе достатъчна на мъжа, за да стигне до него.
От билото на поредния хълм той видя града, който го очакваше в ниска, обширна долина, през която се виеше сребърната нишка на река. По всичко личеше, че водата й е добра и изобилна, защото сред тополите и върбите се мяркаха и яркозелени корони на вечнозелени дървета.
Мъжът се изненада колко много сгради се бяха подредили от двете страни на главната улица на Абсолюшън, както и по няколкото странични улички, пресичащи главната като жилки в скала.
Златни жилки. Само находище на скъпоценния метал може да привлече достатъчно хора на едно място, за да вдигнат град насред тази забравена от бога пустош.
Мъжът дръпна юздите на коня. Имаше нужда от време, преди да влезе в града, за да разгледа подробностите наоколо.
Абсолюшън не бе точно градът, за който го помисли отдалече. Макар да минаваше обяд, прашната главна улица бе почти празна. Сградите край нея изглеждаха здрави, но на повечето боята беше избеляла и се ронеше, напукана от пустинното слънце. Някои изглеждаха пусти. Който и да е построил града, отдавна се е отказал от него и го е изоставил.
Още един за кратко оживен и след това загинал град, защото златото, което основателите му са мислели, че никога няма да свърши, е свършило твърде скоро. Още не се беше превърнал в град-призрак, но хората, останали тук, живееха в него, само защото нямаше къде другаде да идат.
Всъщност, това изобщо не го засягаше. Освен факта, че странник като него изглежда още по-необичайно, яздещ сам по главната улица. Нещо, може би отколешен навик, му подсказваше, че не иска никой да го забележи, поне не и докато не си спомни кой е. Мъжът притисна с длан раната си, отклони коня и се скри зад една редица сгради. Търсеше някоя обитавана къща, по възможност с отворен заден вход. За своя изненада, бързо откри каквото търсеше. Слезе от коня зад една сграда с относително пресен слой бяла боя върху дъските — задната врата зееше широко отворена, за да влиза въздух отвън.
Под улука до стълбите имаше каца, в която се събираше дъждовна вода. Беше наполовина пълна и покрита с капак, за да не се изпарява водата от непоносимата жега. Конят се нуждае от много повече вода, отколкото човек. Ако някой не разбира и не се съобразява с тази проста истина, може направо да си пръсне мозъка, защото съвсем скоро така или иначе ще е мъртъв заедно с коня. Мъжът остави животното да пие и преметна юздата му около перилата на стълбите, за да не тръгне нанякъде.