Алистър Рейнолдс
Казъм сити
“Скъпи новопристигнал посетителю,
Добре дошъл в системата Епсилон Еридани.
Надяваме се, че въпреки всичко, което се случи, престоят ти тук ще бъде приятен. Създадохме този документ за твоя информация, за да обясним някои от ключовите събития в най-новата ни история. Целта на тази информация е да улесни преминаването ти в една култура, която може би се различава значително от това, което си очаквал да намериш, когато си потеглил от родното си място. Много важно е да осъзнаеш, че преди теб са радвали и други. Техният опит ни помогна да оформим този документ по начин, предназначен да сведе до минимум шока от приспособяването към новата култура. Открихме, че опитите за разкрасяване или омаловажаване на истината за случилото се и за това, което продължава да се случва, в крайна сметка вредят; както показват изследванията на статистиката за случаите, подобни на твоя, това е най-добрият подход — да се изложат фактите по възможно най-открития и честен начин.
Даваме си много добре сметка, че първоначалната ти реакция най-вероятно ще бъде недоверие, бързо последвано от гняв и след това — от дълго продължаващо състояние на отричане на фактите.
Важно е да разбереш, че тези реакции са нормални.
Също толкова важно е да осъзнаеш, дори на този ранен етап, че ще дойде време, когато ще се приспособиш към истината и ще я приемеш. От този момент може би те делят дни, може би седмици или дори месеци, но той идва неизбежно в почти всички случаи. Напълно е възможно даже после, когато се връщаш в спомените си към този момент, да ти се иска да си успял да си наложиш с усилие на волята да осъществиш прехода към приемането по-бързо. Тогава вече ще знаеш, че едва след приключването на този процес е възможно да се изпита нещо подобно на щастие.
Затова нека започнем процеса на приспособяване.
В резултат на фундаменталното ограничение на общуването в сферата на колонизираната част от Космоса, налагано ни от скоростта на светлината, когато достигнат до нас, новините от другите слънчеви системи вече са неизбежно остарели, често с десетилетия и дори повече. Представата, която си си изградил за главния свят на нашата система, Йелоустоун, почти сигурно се базира върху остаряла информация.
Вярно е това, което си чул, че в продължение на повече от две столетия, всъщност до съвсем неотдавна, Йелоустоун преживяваше това, което повечето съвременни наблюдатели предпочитат да наричат Бел епок. Това бе безпрецедентна златна ера, както в обществено, така и в технологично отношение; всички смятаха, че идеологическата ни платформа създава условия за почти съвършена система на управление.
Йелоустоун осъществи множество успешни начинания, в това число установяване на дъщерни колонии в други слънчеви системи, както и амбициозни научни експедиции до краищата на населения с човешки същества Космос. В Йелоустоун и неговия Глитър Банд се провеждаха насочени към бъдещето обществени експерименти, включително спорната, но пионерска работа на Калвин Силвест и неговите ученици. Великите хора на изкуството, философи и учени процъфтяваха сред тази новаторска атмосфера. Безстрашно се изследваха техники за увеличаване на невроните. Други човешки култури предпочитаха да се отнасят с недоверие към конджоинърите, но демаршистите, без да се страхуват от положителните аспекти на методите за увеличаване възможностите на ума, създадоха линии за връзка с тях, и това ни даде възможност да изследваме в пълнота непознати технологии. Техните двигатели за космически кораби ни позволиха да се заселим в много повече системи от културите, предпочели по-несъвършени обществени модели.
Това наистина бяха велики времена. И най-вероятно именно това състояние на нещата си очаквал да завариш при пристигането си тук.
Но, за нещастие, положението вече не е същото.
Преди седем години с нашата система стана нещо. Дори сега не ни е ясно как точно се случи това, но е почти сигурно, че чумата пристигна на борда на космически кораб, може би в спяща форма, неизвестна и за самия екипаж. Не е изключено и да е дошла години преди това. Надали истината ще бъде научена някога; прекалено много бе разрушено или забравено. Огромни участъци от дигитално складираната история на нашата планета бяха изтрити или разядени от чумата. В много случаи единствено човешката памет остана непокътната… а човешката памет не е лишена от недостатъци.
Смесената чума атакува нашето общество из основи.
Това не беше нито изцяло биологичен вирус, нито изцяло софтуерен вирус, а някаква странна и променяща се смесица от двете. Така и не успяхме да изолираме щам от чумата, но в чистата си форма тя трябва да наподобява наномашина, аналог на съчетанията на молекулярно ниво на собствените ни технологии за самозадействащи се лекарствени средства, предварително вкарани за всеки случай в човешкия организъм. Извънземният й произход изглежда несъмнен. Също така е ясно, че нито едно от средствата, които опитахме срещу нея, не успя да й въздейства, освен, най-много, да я забави. В повечето случаи намесата ни само влошаваше положението. Чумата се адаптира към нашите атаки, преобразува нашите оръжия и ги обърна срещу нас. Като че ли я ръководеше някаква интелигентност, намираща се в нея самата. Не знаем дали чумата е била насочена срещу човечеството… или просто сме имали невероятно лош късмет.