— Дитерлинг не би стоял бездейно, очаквайки другият да си свърши работата.
— Може би е бил хванат абсолютно неподготвен.
Замислих се. На определено ниво на съзнанието си започвах да отчитам фактът на смъртта му, но осъзнаването на последиците, без да говорим за емоционалния шок, щяха да настъпят по-късно. Но сега поне можех да си наложа да задам нужните въпроси.
— Ако са го хванали неподготвен, или не е внимавал, или е познавал човека, който го е убил. Каза, че още дишал?
— Да, но не е бил в съзнание. Не мисля, че можехме да направим кой знае какво за него, Танър.
— Сигурен ли си, че не е казал нищо?
— Нито на мен, нито на човека, който го откри.
— Този, който го е намерил… беше ли сред хората, които видяхме тази вечер?
— Не, беше от момчетата, които следиха Рейвич през целия ден.
“Явно ще продължаваме да си говорим така — помислих си аз. — Васкес не е толкова инициативен, че да разшири отговора на задаваните му въпроси; те трябва да му се измъкват с ченгел от устата.”
— И? От колко време работи при теб този човек? Дитерлинг срещал ли се е някога с него преди?
Всичко ставаше мъчително бавно, но той явно най-сетне разбра начина, по който задавах въпросите си.
— Хей, в никакъв случай. Моят човек в никакъв случай не може да има нещо общо с това, кълна ти се, Танър.
— Въпреки това, остава сред заподозрените. Както и всички, с които се виждахме тази вечер… в това число и ти, Червен.
— Аз не бих го убил. Исках да ме заведе на лов за змии.
В този отговор имаше нещо толкова патетично егоистично, че бе напълно вероятно да е истина.
— Е, изглежда си проигра късмета.
— Нямам нищо общо с това, Танър.
— Но стана на твоя територия, нали?
Той се готвеше да отговори, а аз — да го попитам какво бе направил с тялото или какво възнамеряваше да прави с него, но в този момент образът му се изгуби. Същевременно припламна ярка светлина, която идваше като че ли едновременно отвсякъде и окъпа всички повърхности в болезнено бяло сияние.
Продължи само част от секундата.
Но и това беше достатъчно. Имаше нещо незабравимо в това избухване на светлина без блясък, нещо, което бях виждал вече веднъж. Или може би повече от веднъж? Спомних си карамфилите от бяла светлина, разцъфнали на фона на междузвездната тъмнина.
Ядрен взрив.
Осветлението на асансьора премигна в продължение на няколко секунди, после усетих как теглото ми намалява и след това се връща към нормалното.
Някой беше пуснал атомна бомба.
Електромагнитната пулсация трябва да бе стигнала до нас и временно бе нарушила нормалното функциониране на асансьора. Не бях виждал ядрен взрив от детството си, тъй като една от редките прояви на здрав разум сред войната бе придържането към конвенционалното оръжие. Не можех да преценя каква е била мощността на взрива, без да знам на какво разстояние бе светлинното сияние, но липсата на гъба показваше, че експлозията е станала доста над повърхността на планетата. Не виждах никакъв смисъл в случилото се: употребата на ядрено оръжие можеше да бъде само прелюдия към конвенционална атака, но сега не беше сезонът на тези неща. Взривовете високо над повърхността имаха още по-малко смисъл — военните мрежи за комуникация бяха защитени срещу електромагнитни пулсации.
Може би беше инцидент?
Мислих за това още няколко секунди, докато чух бързо изкачващи се нагоре по спираловидната стълба стъпки. Видях един от аристократите, с които бях вечерял току-що. Не си бях направил труда да запомня името му, но костната му структура и светлата кожа издаваха, че е северняк. Беше облечен пищно — дългото до коленете му палто беше в ярки нюанси на изумруденото и аквамарина. Беше видимо развълнуван. В този момент зад него се появи подобната му на лисица съпруга и ни изгледа внимателно.
— Видяхте ли това? — попита мъжът. — Дойдохме тук, тъй като от никъде другаде не се вижда така добре. Стори ни се доста голямо. Почти като…
— Ядрен взрив ли? — попитах аз. — Мисля, че беше точно това.
— Слава Богу, че не беше по-близо.
— Нека видим какво казват по новините — намеси се жената и сведе очи към гривната на ръката си.
Очевидно тя черпеше информация от не толкова уязвим източник като Васкес, защото успя да се свърже веднага. По дискретното екранче на гривната потекоха картини и текст.