— Какво има? — попитах аз.
От устата на Васкес не излизаше глас, макар да виждах движението на вратните му мускули. Явно говореше с някой от хората си.
— Рейвич — обяви най-сетне той.
— Какво Рейвич? — възкликнах аз.
— Копелето ме е надхитрило.
ДВЕ
Лабиринт от тъмни, влажни коридори свързваше заведението на Червената ръка с вътрешността на терминала на моста, преминава през черната стена на постройката. Васкес ни водеше с фенерче в ръка, като риташе плъховете по пътя си.
— Двойник. Примамка — измърмори учудено той. — Никога не съм предполагал, че ще ни скрои такъв номер. А ние следихме копелето дни наред.
Произнесе последните две думи така, сякаш ставаше въпрос всъщност поне за месеци и за свръхчовешко планиране и прозорливост.
— Някои хора са способни на какво ли не — обадих се аз.
— Хей, успокой топката, Мирабел. Твоя беше идеята да не му светим маслото веднага щом го видим, нещо, което можехме да уредим без проблем.
Преведе ни през няколко врати към друг коридор.
— Но пак нямаше да е Рейвич, нали?
— Не, но след огледа на тялото може би щяхме да разберем, че не е той и тогава щяхме да започнем да търсим истинския.
— Така е — намеси се Дитерлинг. — Колкото и да ми е мъчно да го призная.
— Задължен съм ти за това, Змия.
— Е, все пак не се главозамайвай.
Васкес изпрати още един плъх скоростно към един от тъмните ъгли.
— Та какво всъщност се случи там, което те накара да се захванеш с тази вендета?
— Стори ми се вече доста добре осведомен — казах аз.
— Е, вестите се разпространяват бързо, това е всичко. Особено, когато важна клечка като Кауела гушне чимшира. Честно казано обаче, изненадан съм, че вие двамата отървахте кожата. Чух, че там са ставали големи гадории.
— Аз не пострадах тежко — рече Дитерлинг. — Танър обаче не извади такъв късмет. Изгуби стъпалото на единия си крак.
— Не беше чак толкова лошо — обадих се аз. — Лъчевото оръжие обгори раната и спря кървенето.
— О, ясно — отсъди Васкес. — Значи само една повърхностна рана. Ей, момчета, ама не мога да се нарадвам на компанията ви, наистина не мога.
— Хубаво, но все пак не може ли да говорим за нещо друго?
Неохотата ми се дължеше на нещо повече от обикновено нежелание да обсъждам инцидента с Васкес Червената ръка. Съвсем немаловажен беше и фактът, че не можех да си спомня ясно подробностите. Преди да ме подложат на възстановяващата кома, при която бяха регенерирали липсващия ми крак, имах чувството, че всичко това се бе случило много отдавна, а не само преди седмици.
Искрено бях вярвал, че Кауела ще отърве кожата. В началото изглеждаше, че късметлията е той; лазерната пулсация бе преминала през него, без да засегне нито един жизненоважен орган, сякаш траекторията й бе планирана предварително от опитен хирург. Но бяха настъпили усложнения и тъй като нямаше възможност да стигне до орбита — щяха да го арестуват и екзекутират веднага, щом напусне атмосферата — бе принуден да се задоволи с най-доброто, което бе в състояние да предложи черният пазар. То бе достатъчно, за да се справи с моя крак, но точно този вид наранявания са много разпространени по време на война. Сложните увреждания на вътрешни органи изискваха допълнителна експертиза, която не можеше да се купи от черния пазар.
И така, той умря.
А сега аз преследвах човека, убил Кауела и неговата съпруга, с цел да го поваля с една-единствена диамантена стреличка от пистолета с часовников механизъм.
Някога, преди да стана специалист по охраната на работа при Кауела; някога, когато бях все още войник, казваха, че съм много добър снайперист и мога да улуча човек в главата така, че да го лиша от определена мозъчна функция. Това не беше вярно. Но винаги съм бил добър стрелец и ми харесваше да си върша работата бързо, чисто и по хирургически.
Надявах се, че Рейвич няма да ме разочарова.
За моя изненада тайният коридор ни изведе право в сърцето на централния терминал на моста, в една по-тъмна негова част. Погледнах назад към охранителната бариера, която бяхме избегнали, часовите сканираха неспирно хората за скрито оръжие, проверяваха самоличността им, за да не позволят на някой военен престъпник да напусне планетата. Пистолетът с часовниковия механизъм, сгушен на топло в джоба ми, нямаше да бъде уловен от тези скенери и това бе една от причините, поради които го избрах. Усетих леко раздразнение, че грижливо подготвеният ми план се бе оказал отчасти ненужен.