НОВИНИ?
Отговори ми веднага; не спеше.
НЕ, СЪР.
Ясно ми беше. Каролин щеше да ми звънне веднага, ако нещо се беше случило. Но откакто открихме пред какво сме изправени, тя свикна с тази ранна размяна на съобщения.
Издишах и протегнах ръце, за да се освободя от напрежението. Изключено беше да заспя отново. Днес беше денят.
Прекарах известно време на пътеката в спалнята. Както винаги имах нужда да потренирам. След като престанах да играя бейзбол, тази нужда не беше изчезнала, а откакто бях на този пост, добрата тренировка беше особено важна. Беше като масаж преди напрегнатия работен ден. Когато ракът на Рейчъл се върна, накарах да поставят уреда в спалнята, за да мога да я наблюдавам дори като тренирам.
Днес тренировката беше лека, не тичах, дори не вървях бързо заради физическото ми състояние; последното, което ми трябваше в момента, беше отново да се разболея.
Измих си зъбите и след като приключих, огледах четката. По нея нямаше друго освен слизестите останки от пастата. Усмихнах се широко и огледах венците си.
Съблякох се и се обърнах, огледах тялото си в гръб на огледалото. Синините бяха най-вече по прасците ми и горната част на бедрата. Бяха по-забележими.
След душа беше време за доклада за предстоящия ден на президента и информацията за последното развитие на събитията, която не бе отразена в него. Следваше закуска в трапезарията. Преди с Рейчъл закусвахме заедно. „През останалите шестнайсет часа принадлежиш на света — казваше тя, — но на закуска си само мой.“
На вечеря също обикновено бях неин. Използвахме всеки удобен случай да сме заедно, но докато Рейчъл беше жива, не се хранехме в трапезарията нито на закуска, нито на вечеря. Използвахме масичката в кухнята, която се намираше в съседство — обстановката там ни осигуряваше повече близост. Понякога, когато за разнообразие искахме да се почувстваме като нормалните хора, си готвехме. Това бяха едни от най-щастливите ни мигове — времето, което споделяхме тук, докато обръщахме палачинки или месехме тесто за пица, само двамата, както правехме у дома в Северна Каролина.
Разрязах твърдо свареното яйце с вилицата си и разсеяно погледнах през прозореца на президентското жилище към парка „Лафайет“. Жуженето на телевизора изпълняваше ролята на бял шум за фон. Включеният телевизор беше привичка, появила се след смъртта на Рейчъл.
Не ми беше много ясно защо изобщо си правех труда да гледам новините. Всички се занимаваха с отстраняването ми от президентския пост, журналистите изкривяваха всяка история, така че да отговаря на онова, което са решили да кажат.
По една от телевизиите кореспондентът, следящ външните работи, твърдеше, че правителството на Израел прехвърля изключително опасен палестински терорист в друг затвор. Дали това не е част от „договорка“, която президентът е сключил със Сулиман Синдурук? Има ли договорка с участието на Израел и включва ли тя споразумение за размяна на затворници?
Новинарският канал на Си Би Ес обясняваше как съм бил обмислял да назнача на освободено място в правителството сенатор от Юга от опозиционната партия, който да отговаря за селското стопанство. Дали с подобни назначения в кабинета президентът не печели гласове в своя полза при взимането на решението за неговото отстраняване?
Сигурно и по готварския канал в момента споделяха прозренията си, че когато ги посрещнах в Белия дом и им казах за любимата си зеленчукова рецепта с царевица, всъщност тайно съм се опитвал да спечеля благоволението на сенатори от Айова и Небраска, които са сред изгарящите от желание да ме махнат от поста ми.
Под надпис СМУТ В БЕЛИЯ ДОМ „Фокс Нюз“ твърдеше, че екипът ми е силно разединен по въпроса дали да свидетелствам. Съгласните за изслушването били предвождани от началника на кабинета в Белия дом Каролин Брок, а фракцията на противниците се оглавявала от вицепрезидента Катрин Бранд. „Вече са в ход извънредни планове — обясняваше репортерът, който в този момент стоеше пред Белия дом, — които да докажат, че изслушването в Камарата цели президентът да бъде злепоставен от негови противници, и с помощта на тези планове президентът да намери извинение да промени намеренията си и да се откаже от изслушването.“
В сутрешно предаване оцветена карта показваше петдесет и петимата сенатори от опозиционната партия, както и сенаторите от моята, които се готвеха за нови избори и които се чувствали притиснати да са част от дванайсетте отстъпници, които трябвало да се съгласят с процедурата по отстраняването ми от президентския пост.