Си Ен Ен твърдеше, че тази сутрин с екипа ми звъним на сенаторите и ги уговаряме да гласуват с „невинен“ на съда по отстраняването ми.
„Добро утро, Америка“ разправяше за източници от Белия дом, които споделили, че вече съм бил решил да не се кандидатирам за нов мандат и съм щял да се мъча да сключа сделка с председателя на Камарата, за да ми се размине отстраняването, стига да се задоволя с един президентски мандат.
Как ги измисляха подобни дивотии? Трябваше да призная, че бяха сензации. А в наше време сензациите продаваха повече от фактите.
Ширещите се спекулации за отстраняването ми от поста затрудняваха работата на екипа ми, който в по-голямата си част знаеше за случилото се в Алжир и за разговора ми по телефона със Сулиман Синдурук не повече от Конгреса, медиите или американския народ. Но сега, при тези нападки срещу Белия дом, хората бяха сплотени и считаха за въпрос на чест да останат заедно. Никога нямаше да разберат колко много означава подкрепата им за мен.
Натиснах един бутон на телефона си. Рейчъл би ме убила, ако на закуска телефонът беше до мен.
— Джоан, къде е Джени?
— Тук е, сър. Трябва ли ви?
— Да. Благодаря.
Влезе Каролин Брок, единственият човек, който се чувстваше свободен да идва при мен, докато се храня. Всъщност никога не съм казвал, че е забранено. Това е едно от многото неща, които шефът на кабинета прави вместо президента — контролира, действа като пазач на портата, той е лошият с екипа, за да не ми се налага да се занимавам с подобни въпроси.
Каролин както винаги беше готова за снимка — с изрядно закопчан, изискан костюм и пригладена назад тъмна коса. Работата й — повтаряла ми беше тя няколко пъти — не беше да се сприятелява с членовете на кабинета и персонала, а да ги организира, да хвали постиженията им и да проявява взискателност и за най-дребните неща, за да мога аз да се съсредоточа върху трудните, важните въпроси.
Но подобно описание на задълженията й беше крайно недостатъчно и ограничено. Всъщност като началник на кабинета Каролин вършеше най-тежката работа в Белия дом. Тя имаше грижата за дребните неща, разбира се — решаваше проблемите с персонала и графика. Но беше до мен и за решаващите въпроси. Налагаше й се, защото беше човекът, който осъществяваше връзката с членовете на Конгреса, кабинета, отделните лобита, медиите. Нямах по-добър заместник. Каролин се занимаваше с тези задължения и добре владееше егото си. Изключено беше да й направиш комплимент. Отхвърляше похвалата нехайно, като прашинка, лепнала се на безукорния й костюм.
Съвсем доскоро хората предричаха, че един ден Каролин Брок ще бъде председател на Камарата. Имаше три мандата в Конгреса, беше напредничава дама, успяла да спечели изборите в консервативен район в Югоизточен Охайо, и ловко се изкачваше по стъпалата към върховете на Камарата. Притежаваше ум, открояваше се, изглеждаше добре на екран, беше като играч с многостранен талант. Спечели си популярност сред набиращите средства кръгове и създаде връзки, които й позволиха да се придвижи до примамливата позиция на водач на нашето политическо крило в партията, комитета, водещ кампанията за изборите за Конгреса. Едва на четирийсет години, тя устремено вървеше към върха в Камарата, ако не и по-високо.
Но настъпи 2010 година. Нямаше човек, който да не си дава сметка, че междинните избори за нашата партия ще са безмилостни. Другата страна поддържаше силна кандидатура, син на бивш губернатор. Седмица преди изборите проучванията показваха равен резултат.
Пет дни преди изборите, докато посред нощ изпускала парата пред двамата си най-близки помощници на чаша вино, Каролин направила пренебрежителен коментар относно своя съперник, който точно пуснал предизборен клип, злобно уязвяващ съпруга на Каролин, по онова време виден съдебен адвокат. Коментарът й бил уловен от включен микрофон. Никой не знаел кой е направил записа и как. Каролин си мислела, че е в затворен ресторант, сама с двама сътрудници.
Нарекла противника си „минетаджия“. За часове записът стигна до новините по кабелните телевизии и интернет.
На този етап имаше избор. Можеше да каже, че на записа не е нейният глас. Който и да е от присъствалите в ресторанта двама нейни сътрудници, жени в случая, можеха да кажат, че те са направили коментара. Или можеше да твърди, че записът е истински, но е била уморена, леко пияна и разгневена от обидата към съпруга й.
Каролин не направи нито едно от двете. Каза само: „Съжалявам, че са ме подслушвали, докато водя личен разговор. Ако бях мъж, никой нямаше да направи проблем от думите ми“.