— Къде е родена? — попита Род Санчес, председател на Комитета на началник— щабовете.
— Домашен любимец, куче, котка? — обади се Сам Хейбър от Департамента за вътрешна сигурност.
— Името на гарата, която е взривила — каза Брендан Мохан, съветник на президента по националната сигурност.
— Ами думите „вирус“, „бомба с таймер“, „бум“.
— Армагедон.
— Тъмни векове.
— Вашето име, господин президент.
— САЩ. Съединени щати.
Всички идеи бяха добри. Всички бяха написани на компютъра в различни варианти с главни и малки букви и така нататък.
Никоя от тях не се оказа паролата.
2:01
1:58
Доколкото виждах лицето й, вицепрезидентът се взираше напред със стоманена съсредоточеност. Какво ли минаваше през ума й в този момент?
— Бягала е… нали така знаем? — попита отново Каролин.
— Да.
— Не можем ли да поработим над тази идеи? Какво е било важно за нея?
Погледнах към Оги и кимнах.
— Искаше да се прибере у дома — каза Оги.
— Точно така — съгласих се. — Но вече опитахме по този начин.
— Може би… Абхазия е на Черно море, нали? — каза Каролин. — Черно море липсвало ли й е? Морето? Нещо подобно?
Посочих към Оги.
— Това е добра идея. Опитай „Черно море“ във всички варианти.
Оги пишеше, докато всички се мъчеха да дадат поредната идея, аз не откъсвах поглед от моя вицепрезидент, човека, когото бях избрал за свой партньор в президентската надпревара измежду много други, които с радост биха приели, които биха служили вярно на мен и на тази страна.
Кати Бранд се държеше стоически, но очите й шареха из стаята, в която се намираше в оперативния център под Белия дом. Искаше ми се да виждам по-добре лицето й. Искаше ми се да разбера дали, най-малкото, това й тежи.
— С „Черно море“ не се получава — обяви Оги.
Нови предложения:
— Амнистия.
— Свобода.
— Семейство.
— Но къде е домът й по-точно? — попита Каролин. — Щом за друго не е мислела, щом това е била единствената й цел… от кой град е?
— Каролин има право — казах. — Трябва да проверим тази идея. Къде е живяла, Оги? Къде точно? Или Лиз. Някой друг? Знаем ли къде е живяла?
Лиз каза:
— Родителите й са живели в Сохуми. Води се столицата на Абхазката република.
— Хубаво. Кажи ни как се пише, Лиз.
— С-о-х-у-м-и.
— Давай, Оги… „Сохуми“.
— Сигурен ли сте? — попита Каролин.
Погледнах телефона си, усещах пулса си в гърлото.
0:55
0:52
Наблюдавах вицепрезидента, устните й се раздвижиха. Казваше нещо, но то потъна в шума от другите предположения, които валяха…
— Стоп, всички спрете — наредих. — Кати, какво каза?
Тя, изглежда, се скова, изненадана от моето внимание към нея.
— Казах да опитате с „Лили“.
Вътрешно се сринах. Не биваше да се изненадвам, но въпреки това се изненадах.
Посочих към Оги.
— Давай. Опитай с името на дъщеря ми.
0:32
0:28
Оги изписа името. Поклати глава. Пробва само с главни букви. Поклати глава. Опита пак…
— Господин президент — каза Каролин, — град Сохуми се изписва по друг начин. Когато бях в комисията по разузнаването, виждах името винаги изписано с две „у“, а не с „о“.
Наведох глава и затворих очи. И аз така помнех, че се изписва.
— С „Лили“ не става — обяви Оги.
— С-у-х-у-м-и — казах му.
Изписа го. В стаята се възцари пълна тишина.
0:10
0:09
Пръстите на Оги се отделиха от клавиатурата. Вдигна ръце, докато наблюдаваше монитора.
0:04
0:03
— Паролата е приета — обяви той. — Вирусът е обезвреден.
ГЛАВА 112
Кейси, която вече беше с мен отзад и държеше лаптоп, каза:
— Потвърдихме, че командата за прекъсване е била предадена из цялата система. Вирусът е спрян. Навсякъде.
— Ами компютрите и устройствата, които в момента са извън мрежата и нямат достъп до интернет? — попитах. — Те не са получили съобщението с командата за прекъсване.
— Но също така не са получили и съобщението за изпълнение — посочи Девин. — И такова няма да има. Съобщението с командата за спиране е с постоянно действие.
— Въпреки всичко — каза Кейси — няма да изпускам този лаптоп от погледа си. Ще следя екрана като ястреб.
Поех толкова дълбоко въздух, както рядко бях правил, сладък, прекрасен кислород.