Всичко друго остана на заден план. Чакаше ни много работа, но точно в този момент всичко друго беше без значение, сливаше се в мъгла и само моето красиво, талантливо, мило момиче беше важно.
— Все още ми липсва — прошепна. — Липсва ми повече от всякога.
И на мен също. Толкова много ми липсваше, че ми идеше да заплача. Исках в този миг да е тук, до мен, да се радва, да ме прегръща, да се пошегува и да ме сложи на място, преди да съм се главозамаял.
— Тя винаги е с нас — казах. — Днес беше с мен.
Отдръпнах се, отдалечих я от мен, изтрих сълзите от лицето й. Лицето, което ме гледаше, приличаше на лицето на Рейчъл повече от всякога.
— Сега трябва да бъда президент — казах.
ГЛАВА 115
Седях изпълнен с облекчение, но и уморен на дивана в Овалния кабинет. Все още не ми се вярваше, че всичко беше приключило. Разбира се, не беше напълно приключило. В известен смисъл, най-трудното предстоеше.
До мен седеше Дани, който ми беше донесъл чаша бърбън — питието, което ми дължеше, защото не носеше рейнджърската монета. Не говореше много, знаеше, че имам нужда да изпусна парата. Беше тук просто за да е с мен.
Вицепрезидентът все още беше в оперативния център, под стража. Не знаеше причината. Никой не й я беше казал. Вероятно вече беше вир-вода от притеснение.
Това беше добре. Нека се поизпоти.
Сам Хейбър постоянно ме държеше в течение. Поговорката „Липсата на новини е добра новина“ никога не е била по-вярна. Вирусът беше дезактивиран. Никакви изненади, никакво драматично, неочаквано повторно задействане. Но имахме хора, които го наблюдаваха, стояха над компютрите като закрилящи родители.
В новините говореха само за вируса „Сулиман“. Всички канали излъчваха с лента горе на екрана, която гласеше: ПАРОЛА: СУХУМИ.
— Имам да довърша някои неща — казах на Дани. — Трябва да те изритам.
— Разбира се, няма проблем. — Той се надигна от дивана. — Между другото, мисля да си припиша всички заслуги. Онази реч за надъхване, която ти дръпнах, тя свърши работата.
— Никой не спори.
— Ще го запомня така.
— Така го запомни, Даниъл. Точно така.
Усмихвах се, докато Дани излизаше. След това натиснах бутона на телефона си и казах на моята секретарка Джоан, че ще се срещна с Каролин.
Каролин надзърна. Изглеждаше на ръба на силите си, но така изглеждахме всички. Никой не беше спал миналата нощ, а напрежението от последните двайсет и четири часа… Като се имаше предвид всичко това, Каролин изглеждаше по-добре от повечето от нас.
— Директор Грийнфийлд е отвън — каза тя.
— Знам. Аз я повиках. Но исках първо да говоря с теб.
— Добре, сър.
Влезе и седна на един от столовете срещу дивана.
— Ти го направи, Кари — казах. — Ти разреши загадката.
— Вие бяхте, господин президент, а не аз.
Ето така стават тези работи. Винаги президентът носи отговорност, за добро и за лошо. Ако отборът ми спечели победа, аз получавам похвалите. Но и двамата знаехме кой се сети за паролата.
Въздъхнах, все още не можех да се успокоя.
— Сбърках, Кари — признах. — С избора на Кати Бранд за втори човек в кандидатпрезидентската двойка.
Тя не понечи да възрази.
— Изглеждаше логично от политическа гледна точка, сър.
— Затова и го направих. По политически причини. А не трябваше.
Отново не възрази.
— Трябваше да избера втория човек заради качествата му. И мисля, че и двамата знаем кого бих избрал въз основа на качествата. Най-умния човек, когато познавам. Най-дисциплинирания. Най-талантливия.
Лицето й поруменя. Винаги отклоняваше похвалите, вниманието.
— Вместо това ти възложих най-тежката работа във Вашингтон. Най-неблагодарната.
Тя махна с ръка, смутена от похвалата, руменината по лицето й се засили.
— Чест е да ви служа, господин президент, независимо от длъжността, която решите да ми възложите.
Изпих последната голяма глътка от уискито в чашата ми и я оставих.
— Може ли да попитам, сър… какво ще правите с вицепрезидента?
— А ти какво мислиш, че трябва да направя с нея?
Тя обмисли отговора, накланяйки глава от едната на другата страна.
— За доброто на страната — каза тя — не бих я изправила пред съд. Бих я отстранила без много шум. Ще поискам оставката й, ще я накарам да измисли някакво извинение и никога няма да разкрия какво е направила. Бих приключила въпроса тихомълком. В момента американският народ слуша за талантливия екип по национална сигурност под ваше ръководство, който ни е спасил от огромно бедствие. Никой не говори за предателство и предател. Историята е с положително послание, поучителна, но с щастлив завършек. Нека си остане такава.