Помислих над думите й.
— Там е работата — подхванах аз, — че преди да го направя, искам да науча причината.
— Защо го е направила ли, сър?
— Не е била подкупена. Не е била изнудвана. Не е искала да унищожи страната ни. Идеята дори не е била нейна. А на Нина и Оги.
— Откъде да сме сигурни? — попита тя.
— О, да. Ти не знаеш за телефона.
— Какъв телефон, сър?
— Да, в целия хаос накрая ФБР успя да разкодира втория телефон, открит във вана на Нина. Намериха куп съобщения. Между нашия Бенедикт Арнолд и Нина.
— Боже. Не, не знаех.
Махнах с ръка.
— Нина и Оги са били въвлечени в нещо, които се е оказало далеч по-мащабно, отколкото са предполагали. Когато си дали сметка за всеобщата разруха, която са на път да причинят, напуснали Сулиман. Изпратиха ни кратко предупреждение за вируса, за да ни покажат проблема. След това дойдоха да се договорят: ние осигуряваме на Нина амнистия от грузинското правителство, а тя дезактивира вируса. Нашият предател, нашият Бенедикт Арнолд ли? Тя е била само посредник. Просто човекът, с когото са се свързали. Не е замисляла никакъв заговор. Опитала се е да убеди Нина да се предаде в някое американско посолство. Попитала я как ще дезактивира вируса.
— Но не е казала на нас, останалите — отбеляза Каролин.
— Именно. От това, което прочетох, си правя извода, че е имала чувството, че колкото по-дълго общува с Нина тайно, толкова по-дълбоко затъва. Затова е искала да спре с ролята на посредник. Казала е на Нина кодовия израз „Тъмните векове“, за да може тя да се свърже чрез Лили направо с мен и да я взема насериозно.
— В това… наистина има логика, така ми се струва — обади се Каролин.
— Именно там е проблемът, че няма логика — възразих. — Защото в мига, в който Нина ми съобщи кода „Тъмните кодове“, знаех, че във вътрешния ми кръг има Юда. Трябва да е била наясно, че ще преобърна света, за да открия предателя. Тя беше сред осемте заподозрени.
Каролин кимна, замислена над чутото.
— Защо й е било, Кари? Защо ще предизвиква подобно подозрение? Кати Бранд може да е всякаква, но не е глупава.
Каролин разпери ръце.
— Понякога… умните хора правят глупости, нали?
Няма по-мъдри думи от тези.
— Нека ти покажа нещо — казах.
Посегнах към папката с инициалите ФБР. Бях накарал Лиз Грийнфийлд да разпечата два екземпляра със записа на съобщенията. Подадох на Каролин тези от първите три дни — петък, събота и неделя, с които бях започнал.
— Прочети тези — казах — и ми кажи „глупав“ ли е нашият предател.
ГЛАВА 116
— Имате право — Каролин вирна брадичка, след като беше изчела разпечатката на съобщенията от трите дни. — Не става дума за нещо, което е замислила сама. Но… това не може да са всичките съобщения. Свършват в неделя, с нейното обещание да даде кода на Нина.
— Така е, има още. — Подадох й следващия лист. — Това е от понеделник, 7 май. Само преди шест дни. Деня, в който Нина прошепва на ухото на Лили „Тъмни векове“.
Каролин взе разпечатката и зачете. Аз четях моя екземпляр.
Понеделник, 7 май
НН: „Пенсилвания Авеню" 1600
Нина: Местонахождение неизвестно Източно стандартно време
Нина (7:43). В Париж съм. Дойдох, макар че още не съм получила кодовата дума!! Ще я даваш ли, няма ли? Мисля, че снощи някой ме следеше. Сули се опитва да ме убие, знаеш.
НН (7:58): Мислих много и стигнах до извода, че ако ще си имаме доверие, наистина не бива да се лъжем и да премълчаваме. А това означава, че трябва да ми кажеш как да спра вируса.
Нина (7:59): Знам ги тези номера. НЕ!!! Колко пъти да ти го казвам??? Откъде-накъде да си издавам коза?!?
НН (8:06): Каза, че си в опасност. А ако не успееш да стигнеш дотук? Ако нещо ти се случи? Тогава няма да можем да спрем вируса.
Нина (8:11): В мига, в който ти кажа как се спира вирусът, вече няма да ти трябвам. Това е единственият ми коз.
НН (8:15): Ти досега нищо ли не разбра? Не мога да издам връзката ни. Как да обясня, че знам как да спра вируса, без да разкрия, че сме разговаряли през изминалите няколко дни? Направя ли го, край с мен. Трябва да подам оставка. Вероятно ще вляза в затвора.